НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
163
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
15) Възпитание на детето
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия
идеен
живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови
идеи
и мисли.
ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО
През училищните ваканции мнозина от нашите братя и сестри, по професия учители, идваха на Изгрева, за да се потопят в общия
идеен
живот, и това им даваше духовен устой през учебната година, често прекарана в някои отдалечени села, където, верни на своите възпитаници, те работеха безкористно и пълнеха душите им с нови
идеи
и мисли.
Ето някои педагогически въпроси, които Учителя засегна през една великденска ваканция пред няколко учители, дошли от провинцията. Като учители трябва да станете вдъхновители. Имате широка област за работа. Понеже в обществото се е събрала доста инертна и сгъстена материя, трябва да турите фитил и да палнете, но ще гледате какво изисква от вас Разумната природа за Новия живот. Един хлебар знае какъв хляб очакват хората и с това се съобразява.
към текста >>
Днес се търси Новото и новите
идеи
си имат темп, по който вървят.
Казвам ви не да се обединявате, но да поддържате обединение, защото то съществува. Връзките съществуват и трябва да се подкрепят. Връзките трябва да се поддържат спонтанно. Ако търсите организации, светът се е организирал и ако искате да създадете нещо, подобно на светските неща, ще срещнете реакция; вие трябва да направите нещо ново. Почти в цялата култура Новото е начертано в главните си черти.
Днес се търси Новото и новите
идеи
си имат темп, по който вървят.
Нещата, които се развиват в най-големите мъчнотии, устояват, а за онези, които се развиват при най-благоприятни условия, е въпрос дали ще устоят. В Божествените неща Разумният свят взема участие. Днес във възпитателната система липсват някои елементи. Животът е достатъчно усложнен и затова старите методи вече не са валидни, както електрическата инсталация за лампите превъзхожда газената. На учителите може да им се предоставят новите педагогически начини, но за да преподават по тях, трябва да им се дадат упътвания.
към текста >>
Като се работи между учителите, те ще дойдат до Новото учение, понеже, като
идейна
и будна част от нашата интелигенция, те са готови да възприемат новите
идеи
.
Нещата, които се развиват в най-големите мъчнотии, устояват, а за онези, които се развиват при най-благоприятни условия, е въпрос дали ще устоят. В Божествените неща Разумният свят взема участие. Днес във възпитателната система липсват някои елементи. Животът е достатъчно усложнен и затова старите методи вече не са валидни, както електрическата инсталация за лампите превъзхожда газената. На учителите може да им се предоставят новите педагогически начини, но за да преподават по тях, трябва да им се дадат упътвания.
Като се работи между учителите, те ще дойдат до Новото учение, понеже, като
идейна
и будна част от нашата интелигенция, те са готови да възприемат новите
идеи
.
Въпрос: „Какво значение има майката при възпитанието на детето? ” След като се родят децата, много мъчно се възпитават. Необходимо е да се възпитават преди раждането. В бъдеще майките още в утробата ще внушат на децата си да не влизат във война, да не воюват и да работят за мира.
към текста >>
При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени
идеи
и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало
безидеен
живот и тогава няма и какво да поникне.
Излъже ли веднъж, то вече се гневи. Когато влезеш в една къща, по децата ще познаеш какви са бащата и майката. Първият и вторият възпитателен период – до 14-годишна възраст – са много важни. Тогава се насаждат в децата семенца, които после ще поникнат и ще дадат своя плод. Защо някои в дълбока старост стават мъдри, а други се вдетиняват?
При първия случай още в детска възраст са посадени красивите семена на възвишени
идеи
и после те дават своя плод, а при втория случай през детството и юношеството е имало
безидеен
живот и тогава няма и какво да поникне.
Бъди умно дете, за да си умен старец. Когато детето е тръгнало към училище, не му купувайте кукли, а книги. Хубаво е, че децата почват с играчки и игри, с което се обръща внимание на обективния ум. Но децата трябва да се занимават с музика и изкуство, за да имат леки преходи към духовното. Ако се приложат новите методи във възпитанието, то ще се опрости и ще стане десет пъти по-лесно.
към текста >>
2.
Съвременната младеж и задачите на епохата.
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Защо в гимназиалните класове трябва да царува
идейният
живот?
Защо в новото училище са приложени методите за разцъфтяване на любовта в детските души? Защото така ще се оформи човекът на новата епоха. Така младото поколение ще внесе в обществото духът на слугуване, с който е било откърмено в училището. С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите.
Защо в гимназиалните класове трябва да царува
идейният
живот?
За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал! Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш идеен живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде! И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде!
към текста >>
Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш
идеен
живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде!
С какво се отличава онзи, в когото работи духът на слугуването? Той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е, само когато направи нещо за другите. Защо в гимназиалните класове трябва да царува идейният живот? За да се получи едно младо поколение със завършен цялостен мироглед, с окрилени сърца, вдъхновени от възторжения подтик на идеализма. Защото само хора със завършен мироглед могат да бъдат съзнателни работници за един висок идеал!
Когато днешното училище осъзнае тая своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново поколение, пропито от висш
идеен
живот, от възторг, едно поколение на строители, работници за изграждането на новата култура, която иде!
И тъй, новата епоха, която иде, иска нови хора. Училището трябва да ги създаде! Тук ще изложа няколко думи, казани от Учителя на младите: „В света трябва да дойде новото. Младите копнеят за нещо идеално и възвишено, което да се реализира на земята.
към текста >>
Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите
идеи
и в които последните намират място и се разцъфтяват.
А пък този огън е любовта. Ако не дойде тя, нищо не може да се направи. Идването на новата култура е въпрос за пробуждане на съзнанието. От всички тези страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Иде велико пробуждане на съзнанието.
Само тия общества и народи имат бъдеще, които имат усет за новите
идеи
и в които последните намират място и се разцъфтяват.
Новото е: всеки да опита служенето; благата, които разумната природа ни е дала, трябва да ги употребим за другите. При любовта всички са слуги. Един на друг си дават почитание, а при безлюбието всички са господари и един върху други упражняват насилие. Само любящият може да слугува. Днес една култура преминава в друга.
към текста >>
3.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Някой може да каже: „Няма ли да се отклони младежът от действителния живот, да се отдаде само на отвлечени
идеи
?
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ
Някой може да каже: „Няма ли да се отклони младежът от действителния живот, да се отдаде само на отвлечени
идеи
?
Къде остава тогава практическият живот, няма ли да се отклони той от него? ” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на идейния живот, тъй и на практическия. Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика. Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума.
към текста >>
” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на
идейния
живот, тъй и на практическия.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ Някой може да каже: „Няма ли да се отклони младежът от действителния живот, да се отдаде само на отвлечени идеи? Къде остава тогава практическият живот, няма ли да се отклони той от него?
” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на
идейния
живот, тъй и на практическия.
Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от идейния, но да представлява неговия израз в живота на ученика. Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък.
към текста >>
Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от
идейния
, но да представлява неговия израз в живота на ученика.
МЕТОДИЧНИ И ДРУГИ ВЪПРОСИ Някой може да каже: „Няма ли да се отклони младежът от действителния живот, да се отдаде само на отвлечени идеи? Къде остава тогава практическият живот, няма ли да се отклони той от него? ” Не, защото в средното училище трябва да се обърне внимание както на идейния живот, тъй и на практическия.
Нещо повече, практическият живот не трябва да бъде като нещо отделно от
идейния
, но да представлява неговия израз в живота на ученика.
Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък. Идеалистът трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот.
към текста >>
Идейният
живот в средното училище трябва да бъде интензивен!
В този случай те биха останали чужди за учениците. Когато учителят заедно с учениците идва до проблемите, естествено е, че тогава самите ученици ще съзнаят, че тия проблеми са една необходимост, че ние не можем да отидем по-нататък, ако не се справим с тях. Под ръководството на учителя ще се пристъпи към планиране на тия проблеми и след това учениците ще видят, по какъв начин ще ги разрешат. Не учителят да им посочи начините, а те да ги намерят. Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.”
Идейният
живот в средното училище трябва да бъде интензивен!
Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни. Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория.
към текста >>
Чрез самодейността на юношата и чрез
идейния
живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни.
Когато учителят заедно с учениците идва до проблемите, естествено е, че тогава самите ученици ще съзнаят, че тия проблеми са една необходимост, че ние не можем да отидем по-нататък, ако не се справим с тях. Под ръководството на учителя ще се пристъпи към планиране на тия проблеми и след това учениците ще видят, по какъв начин ще ги разрешат. Не учителят да им посочи начините, а те да ги намерят. Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.” Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен!
Чрез самодейността на юношата и чрез
идейния
живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни.
Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там.
към текста >>
Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с
идейния
живот.
Под ръководството на учителя ще се пристъпи към планиране на тия проблеми и след това учениците ще видят, по какъв начин ще ги разрешат. Не учителят да им посочи начините, а те да ги намерят. Така целият клас ще живее с този проблем и ще чувства, че това е една обща задача, на която всеки трябва да сътрудничи.” Идейният живот в средното училище трябва да бъде интензивен! Чрез самодейността на юношата и чрез идейния живот в гимназията, науките, които наглед са сухи, например математика, физика, химия и пр., ще станат привлекателни.
Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с
идейния
живот.
Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха.
към текста >>
Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез
идейния
живот, чрез въпросите, които го вълнуваха.
Днес математиката за мнозина е сух предмет, но може да стане привлекателен, когато се свърже с идейния живот. Един пример: един ученик от 8 клас в педагогическо училище искаше да изучи теорията на Айнщайн. Той разбра, че без математика не ще може да разбере тая теория, а пък аналитична и дескриптивна геометрии не се учат в педагогическите училища. Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там.
Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез
идейния
живот, чрез въпросите, които го вълнуваха.
Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика. Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление.
към текста >>
Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез
идейния
живот в училището.
Ето защо той почна да ги изучава у дома си, за да разбере през тях тая теория. Дали ще успее само чрез тези две науки да разбере теорията на Айнщайн, това разбира се, е въпрос, но работата не е там. Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика.
Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез
идейния
живот в училището.
Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели.
към текста >>
Ако през този период няма висш
идеен
живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление.
Въпросът е в принципа: той доби интерес към тези наглед сухи науки чрез идейния живот, чрез въпросите, които го вълнуваха. Друг пример: друг ученик, който разбра, че теорията на Айнщайн не може да се разбере без познания по физика, сам призна, че по-рано мразел физиката, но сега тя му станала любим предмет. Даже не се ограничаваше само с уроците по физика, но четеше и външни книги и статии по физика. Интересът към отделните науки трябва да бъде подклаждан в средното училище чрез идейния живот в училището. Това отговаря на характера на този период.
Ако през този период няма висш
идеен
живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление.
Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели. Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника. По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр.
към текста >>
Както снегът се стопява от слънцето, така чрез
идейния
живот се пречиства душата на средношколника.
Това отговаря на характера на този период. Ако през този период няма висш идеен живот, няма стремеж да се живее за висок идеал, няма копнеж да се работи за един живот на красота и хармония, тогава има опасност душевните сили на ученика да се развият в криво направление. Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели.
Както снегът се стопява от слънцето, така чрез
идейния
живот се пречиства душата на средношколника.
По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр. В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има. За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност.
към текста >>
В училището, в което кипи
идеен
живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има.
Дъждът нали пречиства въздуха от прах, микроби и пр.? Колко приятно се диша въздухът след дъжд! Подобно на дъжда и стремежът на младежа да живее за една висша цел пречиства душата от всичко долно, ниско и развива в нея всички добродетели. Както снегът се стопява от слънцето, така чрез идейния живот се пречиства душата на средношколника. По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр.
В училището, в което кипи
идеен
живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има.
За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност. През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа.
към текста >>
През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на
идейна
основа.
По този начин чрез идеализма младежът се запазва от поквара, от отрицателното влияние на улицата, на лоши другари, от алкохолизъм и пр. В училището, в което кипи идеен живот, няма нужда от наказание за постъпките на ученика, понеже такива няма да има. За да се даде поле за дейност на юношата и за да се оползотворят енергииите му, за да се развият и социалните чувства у него, трябва да се насърчат гимназиалните дружества: въздържателно, вегетарианско, туристическо, есперантско, Червен кръст и пр. Освен в класовете, реферати се четат и в дружествата. Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност.
През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на
идейна
основа.
Любовта помежду им ще бъде на такава основа. Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в душата на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност. Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата душа. Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения. Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност.
към текста >>
Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите
идейни
търсения.
Тези дружества, освен просветна работа развиват и практична дейност. През гимназиалния период връзката между учителя и ученика ще бъде на идейна основа. Любовта помежду им ще бъде на такава основа. Учителят не трябва да се грижи само да предаде материала, но трябва да внесе в душата на ученика и един обединителен елемент, който е нужен за оформянето на една цялостна личност. Той не трябва да засегне само ума на ученика, но и неговото сърце, неговата душа.
Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите
идейни
търсения.
Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност. Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа. Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват.
към текста >>
Идеализмът на младежа,
идейният
му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват.
Учителят трябва да установи досег с душата на ученика, а той ще влезе в досег с нея чрез влизане в допир с неговите идейни търсения. Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност. Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа.
Идеализмът на младежа,
идейният
му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват.
Идеите се разбират не като ги заучи човек, но като ги живее. Те трябва да станат реалност в самия живот на средношколника. Има много случаи, в които средношколникът може да върши общественополезна работа: например поправка на мост в околността, залесяване на околните голи места с плодни или други полезни дървета, построяване на чешми в околността и пр.
към текста >>
Идеите
се разбират не като ги заучи човек, но като ги живее.
Той трябва да помогне, за да отговори ученикът през този период на въпросите, които го вълнуват и за събуждане у последния идеалистични подбуди към дейност. Трудовият принцип ще се приложи в средното училище в няколко вида: преди всичко като лабораторна работа и с рефератите. Но и през гимназиалния период ученикът трябва да е в интимно общение с природата чрез труд в градината или на полето, съобразно с времето, с което разполага. Този труд може да стане също изходна точка за запознаване с някои научни въпроси, а от друга страна чрез него ученикът трябва да извърши една общополезна работа. Идеализмът на младежа, идейният му живот не трябва да бъде приготовление за бъдещето, но той в настоящия момент трябва да живее за тия идеали, които го вдъхновяват.
Идеите
се разбират не като ги заучи човек, но като ги живее.
Те трябва да станат реалност в самия живот на средношколника. Има много случаи, в които средношколникът може да върши общественополезна работа: например поправка на мост в околността, залесяване на околните голи места с плодни или други полезни дървета, построяване на чешми в околността и пр.
към текста >>
4.
Интересни прояви в живота на растенията и животните
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Това даже е изходна точка за неговите
идеи
.
Много просто: колкото е по-усъвършенствана нервната система, толкова човешкият дух може да се прояви по-съвършено, по-добре. Това, обаче, не ще каже, че мозъкът именно ражда мисълта, тъй както музикантът е до известна степен зависим от качествата на цигулката, за да прояви своето изкуство, но това не ще каже, че цигулката е именно, която създава музиката. Цигулката е само инструмент в ръцете на музиканта. По същия начин нервната система е важна само като инструмент в ръцете на духа. Това много добре обяснява Бергсон.
Това даже е изходна точка за неговите
идеи
.
Най-новите факти на биологията също така хвърлят светлина върху този въпрос. Новите научни факти хвърлят светлина и върху другите привидни противоречия между вярата и науката. Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.” Разбира се, младежът не е в състояние да изгради в гимназията мироглед, завършен в най-големи подробности. Това е работа, която трябва да продължи през целия живот на човека.
към текста >>
1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към
идейни
търсения, към осмисляне на живота.
Някои би могъл да каже: „Младежът в гимназията не разполага с достатъчно знания, с достатъчно факти, за да може да изгради един мироглед.” Разбира се, младежът не е в състояние да изгради в гимназията мироглед, завършен в най-големи подробности. Това е работа, която трябва да продължи през целия живот на човека. Човек през целия живот трябва да разширява своя кръгозор, своите познания, а заедно с това и разбирането на живота. Това, което се цели в гимназията, е следното:
1/ Преди всичко да се задоволи естественият копнеж на младежа към мироглед, към
идейни
търсения, към осмисляне на живота.
2/ Младежът да тури основа на своя мироглед, да се ориентира върху въпросите на живота, да бъде поставен в досег с най-новите научни факти. Това е необходимо. Като има една основа за своя мироглед, той вече е стъпил на една канара, не е люшкан вече като треска от вълните на живота, а неговият вътрешен глас, неговата божествена природа не може да бъде вече заглушена от шума на света, от противоречията на живота. Той има вече в живота си един фар, който винаги ще хвърля своята светлина върху пътя на живота му. Той е вече до известна степен ориентиран в живота.
към текста >>
Например, Фауст ще се разгледа не само като художествено произведение, но и за да се вникне в
идеите
, вложени в него.
Той ще събуди у него много въпроси, ще му даде материал да мисли. Духовният елемент, който срещаме, например в произведенията на Питагор и Платон, под друга форма ще го намерим във „Фауст” от Гьоте, в драмите „Строител Солнес”, „Когато ние мъртвите се пробудим”, „Бранд” от Ибсен, в „Потъналата камбана” от Хауптман, в „Дон Кихот”, в „Синята птица”, „Слепите” и „Съкровище на смирените” от Метерлинк и пр. Същите вечни истини ще намерим в романа „Хенрих фон Офтердинген” от Новалис, във фрагментите от същия, в картините на Борис Георгиев, в Толстой, Достоевски, Р. Тагор, Емерсон, Прентис Мълфорд в „Генезис на духа” от Словацки в „Писма до моите приятели” от Гогол и пр. В горните класове е нужен анализ на произведенията на всички по-видни учени, писатели, поети и пр.
Например, Фауст ще се разгледа не само като художествено произведение, но и за да се вникне в
идеите
, вложени в него.
Например какъв силен подтик ще даде разглеждането на драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” или на „Слепите”! Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк. Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях! Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси.
към текста >>
Какъв тласък към
идеен
живот ще роди това у тях!
В горните класове е нужен анализ на произведенията на всички по-видни учени, писатели, поети и пр. Например, Фауст ще се разгледа не само като художествено произведение, но и за да се вникне в идеите, вложени в него. Например какъв силен подтик ще даде разглеждането на драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” или на „Слепите”! Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк.
Какъв тласък към
идеен
живот ще роди това у тях!
Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси. Това е необходимо за поддържане идейния живот в средното училище. Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище. [1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята.
към текста >>
Това е необходимо за поддържане
идейния
живот в средното училище.
Например какъв силен подтик ще даде разглеждането на драмата „Когато ние мъртвите се пробудим” или на „Слепите”! Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк. Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях! Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси.
Това е необходимо за поддържане
идейния
живот в средното училище.
Идейният живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище. [1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е.
към текста >>
Идейният
живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище.
Тия произведения действат силно, понеже в тях вечните истини са облечени във високо-художествена форма, те са конкретни - въплътени са в образи и действия. Да си представим учениците от горен гимназиален клас, който в няколко часа разглежда идеята, например на драмата „Синята птица” от Метерлинк. Какъв тласък към идеен живот ще роди това у тях! Всяка седмица трябва да има и общи ученически реферати върху научни, литературни, философски, стопански, здравни и други въпроси. Това е необходимо за поддържане идейния живот в средното училище.
Идейният
живот в средните училища ще допринесе за разцъфтяването на дейната любов в младежката душа, което както казахме, е главната мисия на днешното училище.
[1] Учителят е против хипнотизма като лечебно или възпитателно средство и то по две причини: 1. Чрез хипнотизма се върши насилие върху волята на хипнотизирания, значи, отнема му се най-ценното, което дава достойнство на неговата личност, а именно, волята. А Учителят е против всеки метод, при който се употребява насилие. От друга страна, поради насилието върху волята на хипнотизирания и особено ако това продължава систематично, най-сетне последният ще добие слаба воля, т.е. ще се лиши от най-висшето, което дава самостоятелност на човека.
към текста >>
5.
Трети образователен Период Гимназия
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
ИДЕЙНИ
ТЪРСЕНИЯ
образователен Период Гимназия ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. ПЕРИОД НА ЛОГИЧНО МИСЛЕНЕ И
ИДЕЙНИ
ТЪРСЕНИЯ
От 14-та година настава голяма промяна в младежа, и то не само във физиологичните процеси на организма, но и в душевния му живот. Нови душевни сили се събуждат. Периодът от 14-та година - начало на половата зрялост - до 21 год. се отличава с развитието на ума, с логичното мислене. Поради това младежът през този период става по-самостоятелен.
към текста >>
Той живее в мира на
идеите
.
Обстоятелството, че след 14-а година се развива логичното мислене, ясно определя задачите на средното училище. Това трябва да измени коренно образователните методи. След 14-а година младежът почва да разсъждава. У него се заражда желание да намери истината. Той чете, разисква, спори.
Той живее в мира на
идеите
.
Тогава стават безконечни спорове между учениците. Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност.
към текста >>
Мирът на
идеите
- това е стихията на учениците след 14-а година.
След 14-а година младежът почва да разсъждава. У него се заражда желание да намери истината. Той чете, разисква, спори. Той живее в мира на идеите. Тогава стават безконечни спорове между учениците.
Мирът на
идеите
- това е стихията на учениците след 14-а година.
Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност. В идейния живот през този период трябва да се въведе известна самодейност. Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота.
към текста >>
В
идейния
живот през този период трябва да се въведе известна самодейност.
Тогава стават безконечни спорове между учениците. Мирът на идеите - това е стихията на учениците след 14-а година. Опасно е, ако младежът след 14-а година не преживее това. Това е в реда на нещата. Въпросите, които занимават ученика през този период, може да са отдавна разрешени, но те пак трябва да се открият от ученика чрез творческа дейност.
В
идейния
живот през този период трябва да се въведе известна самодейност.
Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа.
към текста >>
Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите
идейни
търсения.
Така ученикът ще може да завърши гимназията с цялостен мироглед и с разбиране основните закони на живота. А това е необходимо. Ученикът, който свършва гимназия, трябва да е изработил чрез собствени усилия един мироглед. Гимназиалният период е борба за мироглед. Всеки от трите образователни периода събужда у детето към дейност особени страни и сили на неговата природа.
Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите
идейни
търсения.
Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му. На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление.
към текста >>
Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни
идеи
, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално.
На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2]
Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни
идеи
, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално.
Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот.
към текста >>
В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на
идейния
живот.
За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане. Всички младежи през третия период - от 14-та до 21-а година - минават през епохата на идеализма. Всички младежи повече или по-малко живеят със свещени копнежи, имат идеалистични стремежи, които далеч надрастват тесните рамки на личния им живот. Те искат да живеят тогава за нещо велико, прекрасно, вечно, за благото на цялото човечество, за благото на всички, готови са да жертват всичко свое пред олтара на великата идея, която ги вдъхновява.
В този период те, като че са небесни пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото, да пребивават във висшите сфери на
идейния
живот.
Д-р Герасков пише: „През тази възраст се заражда и узрява полетът към висшия идеал. Младежът е склонен към идеализъм.”[3] Л. Седов казва: „Юношата харчи своите сили само за такива цели, които докосват най-съвършените форми на мечтите. Рядко са ония добри юноши, които не са полагали Анибалова клетва да унищожат злото и неправдата и да преобразят света на началата на справедливостта. В оная възраст много увлича философията.
към текста >>
Не му остава нищо друго освен да насърчи, да подхрани този
идеен
кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия.
Бъди верен докрай на сегашния си вътрешен глас.” За нас е важно, че идеалистичният период съвпада почти с гимназиалния. Това е важно обстоятелство. Това показва, че възпитателят през този период има вече особено благоприятно условие за образователно въздействие. И тогава към какво трябва да се сведе неговата задача през този период?
Не му остава нищо друго освен да насърчи, да подхрани този
идеен
кипеж у младежа и същевременно да отстрани всички неблагоприятни условия.
Младежът през този период проявява най-възвишеното, което се крие в човешката душа. Именно това трябва да се използва от възпитателят. Образователната работа през този период трябва да бъде насочена главно към следното: идеализмът през този период да бъде най-добре и най-правилно проявен. Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма.
към текста >>
Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите
идейни
търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс.
Ако този период се пропусне, много е загубено. Образованието през гимназиалния период трябва да бъде в този дух на идеализма. Училището трябва да изкарва борци, работници за благото на обществото и човечеството. Юношата трябва да се възпитава по такъв начин, че той да разбере с всичката си душа, че само работенето за общочовешкото благо дава висш смисъл на човешкия живот. Трябва да се подкрепи желанието му да даде по-високо съдържание на своя живот.
Ако през гимназиалния период възпитателят разбира и крепи младежа в неговите
идейни
търсения, то по естествен начин у последния ще се събуди такова настроение, което е изразено в следния откъс.
„Строи се здание. Гледам го. То се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише. Хиляди хора сноват около него.
към текста >>
Защото последните носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със стари
идеи
и правила, не искат да се разделят с тях.
Всички учебни предмети, не само класическите, литературните и философските, но и естествено-научните, така и техническите, са неразделна част от едно хуманитарно образование в добрия и истинския смисъл на това понятие, така както го изяснява съвременната педагогична мисъл, и те ще съдействат за това в степента, в каквато всеки от тях развива способностите да се мисли, чувства и действа правилно.”[9] Старите никога не трябва да се сърдят, когато младите са идеалисти. Но винаги е било така досега, че старите не разбират младите и затова им пречат. Идеализмът на младите се счита за опиянение, пълно с опасности. Всъщност, обяснимо е, защо старите не разбират младите.
Защото последните носят винаги нещо ново, а мнозина стари живеят със стари
идеи
и правила, не искат да се разделят с тях.
В този именно смисъл Анатол Франс казва, че децата не трябва да приличат на бащите си. Тук се разбират изобщо не всички бащи, а тия, които не искат да вървят заедно с времето. Днешните психолози и педагози знаят за идеалистичния характер на този период. Обаче само по-дълбоките изучавания на въпроса са в състояние да хвърлят по-голяма светлина върху него. Работата на гимназиалния учител е много важна, не по-малко важна от тая на първоначалния.
към текста >>
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от
идейни
въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
Това трябва да бъде именно целта на възпитателя. Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие.
Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от
идейни
въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
А ако през този период у него е имало идейни търсения, идеен кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея. Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата.
към текста >>
А ако през този период у него е имало
идейни
търсения,
идеен
кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея.
Лесно е човек да бъде идеалист, през идеалистичния период. Това явление срещаме навсякъде. Но колко често срещаме следната картина: той с влизането си в живота да изневери на своите идеали и да тръгне по широкия път. Да остане човек верен на идеализма си през целия си живот - това виждаме по-рядко в живота, защото през този период не са спазени известни закони за човешкото развитие. Ако не се подкрепи, подхрани и правилно насочи идеализма на младежа пред този период, той след свършването на училището няма да се интересува от идейни въпроси, може би, няма да разгърне и книга.
А ако през този период у него е имало
идейни
търсения,
идеен
кипеж, правилно подхранван и насочен от околните, той и след като свърши училището, ще продължава да търси отговор на въпросите, които вълнуват човешкия дух - ще живее за една идея.
Защо младежът след изминаването на този златен период в живота му не остава винаги верен на това, което са му шепнели от сферите на чистотата и красотата? Защо обикновено той пренебрегва скоро свещените завети на този период и тръгва по утъпкания друм на обикновения живот? Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година.
към текста >>
Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички
идеи
и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
Коя е причината, поради която младежът след свършване на гимназията и университета и след влизането си в живота не остава верен на идеалистичните пориви, за които с жар е говорил по-рано? Една от причините е, че гимназията не му е помогнала, за да дойде до един обоснован мироглед - мироглед, който да отговаря на реалното познаване на природата. Ако не се подпомогне младежа през този период да изработи мироглед, ако не се подхрани идеализма му, той може би ще прояви идеализма, ще прояви известни искри на живот, но има опасност неговият идеализъм да угасне още във време на училищния живот, а още повече, когато излезе вън от училището, след изминаването на идеалистичния период - след 21 година. Ако никой не разбира юношата през третия период, ако не му се даде никаква подкрепа, ако живее в неподходяща образователна среда, постепенно могат да се подрежат крилата на неговия идеализъм. Тежкият валяк на живота на колко души е подрязвал тия крила!
Мнозина възпитатели са склонни да считат за най-добри тия ученици, които са апатични към всички
идеи
и идеали, които са пасивни във всяко отношение.
Любомир Абаджиев казва: „Ако в тази критическа възраст младежът не намери подкрепа, трепетите и смущенията на неговата нежна душа могат да се изострят до болезненост и да доведат до неочаквани и нежелани резултати. Не са редки случаите, когато на младите се внушава, че те трябва да жертват напълно своите току-що породили се разбирания по разни житейски въпроси, да пречупят волята си или да потъпчат най-съкровените си вътрешни психични преживявания и стремежи, ако искат да си осигурят успех в живота. И вследствие на това безграничният младежки идеализъм почва да се разбива от суровата и безпощадна действителност. Вътрешният духовен кипеж престава. Младежът става тих, спокоен, послушен, изпълнителен.
към текста >>
За да се види, какви интензивни
идейни
търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков:
Днешното училище не дава отговор на въпросите, които вълнуват младежката душа. Днешното училище не дава висок полет на неговия дух. Ученикът при излизане в живота, ако остане само с това, което му дава днешното училище, няма компас в живота. За да насърчим, за да подхраним идеализма на младежа не е достатъчно само да му говорим, че трябва да върви в пътя на идеализма. Ако само му казваме постоянно: „Стани идеалист”, няма да постигнем много нещо, както няма да го направим умен, ако само му казваме: „Стани умен.” Русо казва: „Постоянството и твърдостта, както и другите добродетели, трябва да се изучават през детинството, но ние учим децата на тях, не като ги запознаваме с имената им, а когато ги оставим да ги опитат, без да им ги именуваме.”[11]
За да се види, какви интензивни
идейни
търсения има в юношата през третия образователен период, ще приведем следните примери, дадени от Цвятко Петков:
„Колцина от възрастните се занимават с въпроса за обяснението на живота, за целта, която може да има животът, за ценностите и пр.? За мнозина от тях подобни въпроси отдавна са престанали да играят роля на подбудители за техния ум, не вълнуват сърцата им, не засягат волята им. Не стои обаче така въпросът с младите: по тия въпроси те мислят, четат, спорят, търсят осветление от по-възрастните. Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота.
към текста >>
Идейна
насока.
Така, преди две години един от най-будните осмокласници на една гимназия ми даде към средата на учебната година листче със следните въпроси, като забеляза, че учениците, особено полукласиците, живо се интересуват от тях и би било добре да им се поговори по тях. Различни обяснения на живота. Цел в живота. Идеален живот. Що е гражданин?
Идейна
насока.
Културен път. Ценности в живота. Ученикът добави, че би било добре периодично да се дават от гимназията ценни съобщения по тия въпроси, защото „ние излизаме в живота недостатъчно осветлени”.[12] Разбира се, зад всеки един от тия въпроси стоят грамади от факти, било от личния живот на младите, било от науката и изкуството, било от обществения живот, които ги подтикват да мислят по тях. През 1934 - 35 учебна година имахме отново и отново богата възможност, като ръководители на гимназисти да се убедим, че множество факти налагат рой въпроси в съзнанието на младите един от друг по-ценни от образователно гледище.
към текста >>
Поради развитието на логичното мислене и на идеализма,
идейният
живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата.
Някой би могъл да каже „Младежът е още малък, рано е да се занимава с изработване мироглед, с идеали и пр. По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна.
Поради развитието на логичното мислене и на идеализма,
идейният
живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата.
Че наистина идейният живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее идеен живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни идеи, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този идеен живот! Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си.
към текста >>
Че наистина
идейният
живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее
идеен
живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни
идеи
, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този
идеен
живот!
По-после, когато порасне, нека да мисли за това.” Който говори така, той не разбира младежката природа. На това ще се отговори следното: Ако не се подхрани идеализмът у младежа през третия период и не се подкрепи в изработването на мирогледа, с това се пренебрегва характерът на този период, и тогава идват лошите последствия. Какви? Понеже младежът поради естеството на периода чувства нужда да живее за една висока идея и то идея намерена след умствена, научна работа, то ако се попречи и не се насърчи към това, той пак ще работи в това направление, само че тайно от възпитателя. И тогава последният ще изгуби връзката с душата на младежа, а в такъв случай всяка образователна дейност е невъзможна. Поради развитието на логичното мислене и на идеализма, идейният живот през този период е нужен за правилното духовно развитие на юношата.
Че наистина
идейният
живот през този период е необходим като насъщна храна, се вижда от следното: Ако не дадете възможност на ученика да живее
идеен
живот в училището през този период, то той без ваше знание, скришом от вас, пак ще се заинтересува от разни
идеи
, от разни философски, морални, научни и художествени проблеми и ще им търси отговор, обаче колко е по-полезно училището да съдейства на този
идеен
живот!
Една от причините, поради които у младежа заглъхват всички красиви наченки на идеализма, е оня дух на кариеризъм, в който го насърчават околните. Колко е жалко, ако го насърчаваме да следва, само за да си създаде кариера, за да се осигури, жалко е за този младеж, който е възпитан в този дух. Той е загубил един много важен период от своя живот - период, който има решаващо значение за цялата му по-нататъшна съдба. Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището.
към текста >>
Какво ще се постигне, ако в училището има творчески
идеен
живот през третия период - гимназиалния?
Учителят казва: „Съвременните хора се учат, за да осигурят живота си. Такова учение не може да принесе полза.” По този начин духът на кариеризма прониква в училището. Този дух минава като червена нишка от първоначалното училище до университета. Той се внушава на детето през целия училищен курс от всички околни. Той трябва да се отстрани от училището.
Какво ще се постигне, ако в училището има творчески
идеен
живот през третия период - гимназиалния?
Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение. [1] Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр. [2] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр. [3] Сп.
към текста >>
6.
25. ТВОРЧЕСКИТЕ СИЛИ НА СЕЛОТО
 
- Боян Боев (1883 – 1963)
Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик
идеен
подвиг!
Той е с дълбока душа, с големи заложби, за полет, за творчество Красотата на лицата им, правилността на чертите им показват, че духовните сили на селянина са чисти, възвишени, а тъгата, която се чете по техните, лица, показва, че няма още поле за проява на тия мощни творчески енергии на народа. Тая тъга говори, че тия сили не са могли да се разкрият с неудържим замах. Те са още притиснати в народната душа; не са още отворени пътищата на творчеството! Тая тъга, която се чете по лицата на типовете на Майстора, това е тъгата на душата, която не е утолила своя копнеж за онова, което освобождава душите и ги води към свобода, творчество и радост. Трябва да се разбере народната душа, да се разбира Великото, което тя крие в глъбините си и да ù се помогне тя да се изяви с всичката си красота!
Ще приведа тук само един малък пример, какви красиви заложби крие българското село, как народната душа е готова за велико творчество, за велика жертва, за велик
идеен
подвиг!
Когато влакът те носи към изток по южната линия, коя е тая китна градина, която привлича погледа ти, когато наближиш Айтос? Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. Западно от града.
към текста >>
Новите
идеи
тук са намерили един конкретен, жив израз.
Това е Братската градина. Едно спретнато светло здание я украсява в средата. Градината е на два км. Западно от града. Тя е живо въплъщение на красивото, което новото носи в света!
Новите
идеи
тук са намерили един конкретен, жив израз.
Някой с радост дава тия 25 декара земя, за да послужат за великата идея, която го вдъхновява. Преди всичко се построява здание всред нея. Кой ще го построи? Братята и сестрите от всички околни села вземат участие. Какви интелигентни физиономии, какви търсещи души, каква начетеност, какво сериозно отношение към въпросите на живота.
към текста >>
Идейната
работа отваря извора на редица нови
идеи
в човека.
Подтикът им иде от една велика идея! По тоя начин тяхната работа в градината се издига до висша красота: тя е само бледен израз на онова разбиране на живота, което сгрява душите им. Плаща ли се на тия хора и какво? Да, плаща се, и то повече, отколкото обикновено се плаща в такива случаи. Това е радостта, която те преживяват; това е вътрешната светлина, с която се чувствуват озарени; тя тъй разширява тяхното съзнание!
Идейната
работа отваря извора на редица нови
идеи
в човека.
Тая братска градина е важна като символ за духа на новото, което слиза на земята. Новото направление на труда иде от любовта. И това ще внесе една неподозирана красота в света: красота в душите, красота и в целокупния живот. Даже и самите предмети, изработени с такъв свят подтик, ще носят в себе си печата на нещо свещено и чисто, на нещо светло и ценно. Здание, дреха, жито, плодове, ако при работата с тях е вложена тая велика божествена идея, са вече други.
към текста >>
7.
ПРИНЦИП НА АНАЛОГИЯТА ИЛИ СЪОТВЕТСТВИЯТА
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Умственият или
идейният
свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета.
Те се считат за Божествени сили. Духовното поле също е разделено на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем подполета. Това са степени на проявяващия се Живот в света, който е изпълнен със същества на различна степен на развитие. Тези полета на съществуване се намират в душите на минералите, растенията, животните и човека. Тук се намират и душите на така наречените елементарни форми на живот, които са свързани със стихиите в Природата.
Умственият или
идейният
свят е също разделен на седем по-малки полета, които от своя страна са разделени на седем по-малки подполета.
Този свят обгръща същества, имащи живот, ум и форма толкова много надвишаващи тези на днешния човек, колкото последният надвишава червея. Животът на тези същества толкова превъзхожда нашия живот, че ние дори не можем да мислим подробно за тях. Техните тела са съставени от една от най-висшите форми на материята, която не може да се нарече материя в обикновен смисъл на думата, а по-правилно е да се нарече енергия. В този възвишен свят, във всички негови подразделения, живеят и напредналите човешки души, които наричаме Учители и адепти. Над тях живеят различните чинове на ангелската йерархия и великите Божествени същества.
към текста >>
Този възвишен свят е светът на
идеите
на Платон, затова Учителя го нарича
Идеен
свят.
Споменавайки за тези велики духове като проявления на Абсолютния Дух, трябва да кажа, че смисълът и значението на думата Дух, както се употребява от херметическата философия е нещо сродно на понятието Жива Сила, Оживотворяваща Сила, вътрешна Есенция, Есенция на Живота и прочие. От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие.
Този възвишен свят е светът на
идеите
на Платон, затова Учителя го нарича
Идеен
свят.
В този свят се намират първичните Идеи на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове. Този свят е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени. Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм. В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес: Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или нисши полета и светове.
към текста >>
В този свят се намират първичните
Идеи
на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове.
От херметистите, и въобще от окултистите, думата Дух се употребява в същия смисъл, както и термина Одухотворяващ Принцип, включващ идеята за сила, жива енергия, мистична или тайнствена Сила. Окултистите знаят, че това, което е познато като духовна сила, може да се използва както за добри цели, така и за лоши цели, в съгласие с Принципа на полярността. Когато някое същество злоупотреби с духовните сили, които е придобило, то пада от положението, на което се е намирало. Оттук е и идеята за падналите ангели, дяволи, Сатана, Луцифер и прочие. Този възвишен свят е светът на идеите на Платон, затова Учителя го нарича Идеен свят.
В този свят се намират първичните
Идеи
на Божествения Ум, които са Праобразите или Първичните образи, по които са създадени нещата и съществата в духовния или реалния и феноменалния или физическия светове.
Този свят е символизиран със Светая Светих на всички езотерични и окултни Братства и Ордени. Той е символизиран в Християнството със скритата стаичка на храм. В заключение на всичко казано дотук, в съгласие с Принципа на съответствието, който е изразен в думите на Хермес: Както горе, тъй и долу; както долу, тъй и горе, всички седем херметични Принципа са пълно действие на всички висши или нисши полета и светове. Така Принципът на Ума се прилага към всички полета, защото те всички са свързани в едно цяло в Ума на Абсолютния Дух.
към текста >>
8.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА И ИЗВЪН НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ
 
- Влад Пашов (1902- 1974)
Семената са посяти, земята е разорана и в следната епоха избухва с още по-голяма сила и устрем и залива света с новите
идеи
.
Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взети от близката природа и от всекидневния живот. И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено. Такъв е много накратко и в общи линии пътят на Богомилското движение от 928 година, когато е основано обществото, до 970 година, когато всички тези дейци на Богомилското движение, включително и Боян, са избити. След това дълго време движението остава скрито, като че не съществува, но то работи под земята, защото цял народ е вече с него.
Семената са посяти, земята е разорана и в следната епоха избухва с още по-голяма сила и устрем и залива света с новите
идеи
.
Венгеров казва, че Богомилството се разпространило в България толкова бързо, че по-голяма част от народа преминал към него. Клинчаров даже приема, че Богомилите са станали болшинство сред народа. То се разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени... Проникнало е между всички слоеве на обществото, което показва, че не е съсловно движение, а общочовешко духовно учение за повдигане на целия народ на една степен по-високо в неговото развитие. Възникнало в България, Богомилството се разпространява бързо в съседните страни и след това преминава в Западна Европа. Най-напред то прониква в страните на Балканския полуостров — Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде.
към текста >>
Навсякъде то намира готова почва, готови души, подготвени от предишната богомилска вълна, за която говорих по-преди и разнася новите
идеи
за братство, равенство и свобода по света.
Венгеров казва, че Богомилството се разпространило в България толкова бързо, че по-голяма част от народа преминал към него. Клинчаров даже приема, че Богомилите са станали болшинство сред народа. То се разпространило между бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени... Проникнало е между всички слоеве на обществото, което показва, че не е съсловно движение, а общочовешко духовно учение за повдигане на целия народ на една степен по-високо в неговото развитие. Възникнало в България, Богомилството се разпространява бързо в съседните страни и след това преминава в Западна Европа. Най-напред то прониква в страните на Балканския полуостров — Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация и после преминава по-далеч — в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и другаде.
Навсякъде то намира готова почва, готови души, подготвени от предишната богомилска вълна, за която говорих по-преди и разнася новите
идеи
за братство, равенство и свобода по света.
Богомилите в различните страни са наричани с различни имена: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри и пр. Много думи и изрази, останали в Италия и Франция, показват произхода на Богомилството от България. Например, средновековният писател Роберт Алтисиот нарича албигойците български хора. Някои във Франция ги наричат просто българи, понеже страната, от която изхожда това движение, е България. После тази дума е съкратена на бугри.
към текста >>
Голяма част от жителите на град Орлеан преминава към Богомилството, откъдето пращали хора да разпространяват тези
идеи
в околните градове.
Във Франция това движение, което се е наричало Албигойство, направило голям напредък. Най-напред там Богомилството се разпространява в провинцията Аквитания, където в град Тулуза са идвали Богомил и Михаил Унгарец и са основали братство. Този град става център на движението и оттам то се разпространява във всички области на юг от река Лоара. В 1022 година Богомилството било разпространено вече почти във всички френски области. Благородници, хора от народните маси, духовници, отличаващи се със своята религиозност и ученост, са ставали негови привърженици.
Голяма част от жителите на град Орлеан преминава към Богомилството, откъдето пращали хора да разпространяват тези
идеи
в околните градове.
В областта Шампан главен богомилски център е бил замъкът Монвимер. В областта Перигор Богомилството прониква в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много хора се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот на съвършените. В 1220 година от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тогавашните албигойци и да им даде съвети при силните гонения да потърсят убежище в България. Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни идейни движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията.
към текста >>
Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни
идейни
движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията.
Голяма част от жителите на град Орлеан преминава към Богомилството, откъдето пращали хора да разпространяват тези идеи в околните градове. В областта Шампан главен богомилски център е бил замъкът Монвимер. В областта Перигор Богомилството прониква в много замъци, от които замъкът Монфор бил важно богомилско огнище. Много хора се отказвали от своя дотогавашен живот, за да живеят чистия живот на съвършените. В 1220 година от България отишъл във Франция пратеник, за да окуражи тогавашните албигойци и да им даде съвети при силните гонения да потърсят убежище в България.
Инквизицията и другите мерки на църквата били насочени не само против Богомилството, но и против другите свободни
идейни
движения, обаче те били учредени първоначално против Богомилството и то дало сравнително най-много жертви на инквизицията.
В 1178 година се обявил кръстоносен поход против френските богомили. Той бил придружен с големи жестокости. По-после против тях бил обявен втори кръстоносен поход, който бил по-продължителен и който съставя една от най-кървавите епохи на историята. С художествен жив език Морис Магр излага потресаващи факти за избиването на албигойци те. По заповед на папа Инокентий Трети калугери обикаляли цяла Франция, за да проповядват кръстоносен поход срещу град Тулуза и околните градове.
към текста >>
Тогава много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли там новите
идеи
.
Цели градове били отдадени на пламъци и войниците избивали всеки, който се опита да избяга от пламъците. В 1227 година се създала инквизиционна комисия, която имала право да арестува богомилите. А в 1232 година се учредила инквизиция в цяла Франция. Към края на кръстоносните походи едно от последните убежища на албигойците във Франция бил замъкът Монтегюр. Той паднал в 1244 година и тогава 200 души съвършени, които живеели там, били изгорени от инквизицията без съд.
Тогава много албигойци избягали от Франция в съседните страни и занесли там новите
идеи
.
Германия В Германия Богомилството прониква през Унгария, Италия, Фландрия, а също така и от Франция след бягството на гонените албигойци. В 12 век в град Кьолн имало вече доста силно богомилско движение. Там то е било пренесено от Фландрия или Франция. По това време имало богомилски общества и в Саксония, Бавария и Швейцария.
към текста >>
Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди и съживява, просвещава, внася борчески дух, подем и
идеен
живот.
Богомилите не били мирен елемент. Те са проникнали навсякъде. След откриването на Америка те отишли и там. Те са били много смели хора. Горните сведения за разпространението на Богомилството в различните страни на Европа съм вземал от книгата на Боян Боев Мисия на Богомилството във връзка с мисията на славянството.
Богомилското движение раздвижва широките народни маси, буди и съживява, просвещава, внася борчески дух, подем и
идеен
живот.
Ето защо с право Клинчаров казва: "С унищожението на богомилското движение в Средните векове българската реакция не само уби жизнените сили на българския народ, от които той имаше нужда, за да се бори срещу похитителите на неговата политическа свобода и национална независимост, но с унищожението на Богомилството за дълги години се отне съдържанието на българската култура, която за това до началото на 19 век представлява монотонна степ." След първия погром, който понася Богомилството до 970 година, когато всички негови дейци, заедно с Боян и Богомил са избити, настава един малък период на затишие. Богомилството било проникнало нашироко в народните маси, но след избиването на водачите настава едно смущение, едно затишие, което продължило доста време. През периода от 969 година при смъртта на Петър до 1018 година Българската държава води война на живот и смърт с Византия и в това време богомилите са били в първите редове на борбата с чуждия завоевател и през времето на Самуила им е била дадена по-голяма свобода да разпространяват своето учение. Според някои сам Самуил бил запознат с учението на богомилите и го споделял, а според други - това не е вярно.
към текста >>
9.
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
 
- Георги Томалевски (1897-1988)
Той съдържа всичко, което е той като личност и като
идеен
и духовен извор.
От тази първа и важна за мене среща, аз запазих и до днес учудването си от изключителното търпение на Учителя, който можа цял час при ръмящия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение да изслуша жаркия събеседник. Преди това лично запознаване с Учителя, аз се бях осведомил за учението му от доста източници - близки на мен хора, които са го познавали както от родното му място, така и през периода на неговото следване в Америка. Някои от тях го познаваха и като увлекателен сказчик и като оригинален изследвач на френологията в много градове и села на България. По-късно, след този пръв и личен контакт с него, както и след първите ми разговори и изслушани от мен негови беседи, у мен се запечати един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съзнанието ми. Този образ не се промени и аз го пазя все такъв в себе си.
Той съдържа всичко, което е той като личност и като
идеен
и духовен извор.
В настоящето писмо аз бих могъл да дам само някои откъси от това, което съм проумял за него. Останалото е моето лично чувство към него. То е дълбоко, съкровено нещо и не се подава на разказване. При първия ми разговор Учителят обърна вниманието ми към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания. Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав личен опит и добито чрез целесъобразни разумни методи.
към текста >>
Познавам доста добре делата и
идеите
на големите древни и нови философи и учени.
Признавам, че тези въпроси са ме поставяли в доста голямо затруднение. Как мога аз да зная със сигурност това, което е най-трудно да се знае? Ако говоря неща по предположение, то значи да се занимаваме със забавления. Та самият аз не зная кой съм. Това обаче, което мога да спомена тук, е, че не съм срещал по-забележителен човек от него.
Познавам доста добре делата и
идеите
на големите древни и нови философи и учени.
Срещал съм и някои от нобеловите лауреати, но пред мен не е блесвала по-мощна духовна виделина от тази, която носи словото на Учителя, за никой друг не мога да изрека това, което мога да кажа за него. Що се отнася до отношението му към Христа, ще ти цитирам изрази, дословно взети от беседите му, за да направиш сам преценката по този противоречиво схващан въпрос. „Христос, това е Бог, Който се разкрива на света. Като проява на Бога Христос не може да се отдели от Него. Христос е дал най-пълен израз на любовта на земята, все едно как различните хора Го разглеждат: като исторически, като космичен, като мистичен.“ В словото на Учителя Христос е най-възвишеният и най-чист образ на богочовека.
към текста >>
„Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат
идейни
и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България.
Мисълта между другото е и страстен композитор. За да не стигна дотам, искам да привърша своето писмо. Ще ти кажа накрая, че само личният контакт с него и със словото му може да ти донесе истинско запознанство с него и неговото дело. Сърдечно твой Д. К.“ Друг слушател на Учителя и последовател на Учението на Бялото Братство пише следното:
„Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише „Бъдещето хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство“, ние пък имаме не по-малко основания да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат
идейни
и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България.
Ортодоксалните християнски дейци заклеймиха богомилството като ерес и разкол, но след едно хилядолетие всички сериозни и обективни историци оцениха това движение като един от най-ранните и мощни тласъци в развитието и тържеството на реформацията в Европа. Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила.
към текста >>
Всяка епоха има свой
идеен
двигател и всеки
идеен
лост - своя опорна точка и сфера на приложение.
Разбира се, подобни сложни въпроси из областта на философията и духовната история на народите не могат да се третират нито с прости и евтини аналогии, нито с леки шаблонни прогнози. Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно.
Всяка епоха има свой
идеен
двигател и всеки
идеен
лост - своя опорна точка и сфера на приложение.
Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ. Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност. Аз смятам опитите да се обхване и подчини безбрежния свят на каква да е система или на един или няколко основни принципи, като условия от съмнителна полезност.
към текста >>
Дали
идеите
движат живота и битието или обратното, битието и историята определят
идеите
- това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия.
Ако смелостта на Шпенглер се крие в познанието и оценката, която дава на Достоевската диалектика, нашата увереност е в големия духовен зрителен обсег на Учителя на Бялото Братство както в широчината, така и във философската задълбоченост. Разбира се, косвеното запознаване с каква да е действителност, особено с едно духовно дело, е само щриховане както на делото, така и на образа на този, който го е създал. То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение.
Дали
идеите
движат живота и битието или обратното, битието и историята определят
идеите
- това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия.
В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ. Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност. Аз смятам опитите да се обхване и подчини безбрежния свят на каква да е система или на един или няколко основни принципи, като условия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство.
към текста >>
Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно
идейно
богатство.
То е годно да спре вниманието на такъв, който се интересува от него, а не и да даде цялостна представа за съдържанието му и неговата духовна сила. Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение. Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ.
Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно
идейно
богатство.
Тук не бих могъл да дам завършена картина на идейните му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност. Аз смятам опитите да се обхване и подчини безбрежния свят на каква да е система или на един или няколко основни принципи, като условия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство. Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни изводи. Те са само от полза, за да развиват логичното от методичното мислене.
към текста >>
Тук не бих могъл да дам завършена картина на
идейните
му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност.
Ако тези мои редове успеят да отправят взора на търсещите към един импозантен духовен планински масив, за който говоря тук, тяхното усилие не ще е напразно. Всяка епоха има свой идеен двигател и всеки идеен лост - своя опорна точка и сфера на приложение. Дали идеите движат живота и битието или обратното, битието и историята определят идеите - това е стар и все пак спорен въпрос за конвенционалната философия. В книгите, които разглеждат систематичната философия, не се споменава името на Гьоте, но Гьоте беше философ. Учителят на Бялото Братство не остави конспектно и конкретно формулирана философска система, но остави едно грамадно идейно богатство.
Тук не бих могъл да дам завършена картина на
идейните
му очертания, а само фрагменти от цялостната му дейност.
Аз смятам опитите да се обхване и подчини безбрежния свят на каква да е система или на един или няколко основни принципи, като условия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство. Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни изводи. Те са само от полза, за да развиват логичното от методичното мислене. Щом една философска доктрина не е затворена в рамки, а сочи само пътищата на мисълта, тя стои над сферата на интелектуалната акробатика.
към текста >>
Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи,
идеи
, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване.
Учителят не изказа предпочитание към никой от тези методи. Той си служи виртуозно с тях като техен господар, употребява ги, където е потребно, но в края на краищата той сочи опита като последна проверка на една или друга теза. В този смисъл словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една философия наука. Всяко ново явление трябва да бъде измерено с новите мерки на времето. Задачата да го проумеем напълно винаги решаваме с едно скромно приближаване.
Ако определим науката като път към знание, основано на обективни данни, доставени от сетивата, а религията като увереност, която почива върху вътрешни данни, и най-после философията като деятелност, отправена към разширение или углъбяване на човешките представи,
идеи
, концепции посредством усъвършенствуване на човешкия дух, тогава ще имам достатъчно основание да поддържам казаното за учението на Бялото Братство в това мое кратко изказване.
Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на една философия и паралелно с нея и на научна методика. Отношението на Учителя към науката според това, което говори той, е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното усилие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той обаче говори за една наука, за едно знание, което нарича „Божествена наука“. Тя не е онази наука, която хората на нашата съвременност натрупват в главата си като библиотечен рафт.
към текста >>
Твърдя при това,че чрез възхваляване не се налагат
идеи
.
Историята на човешката мисъл е огромна и почти необхватна. Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина. Ние като ученици не желаем да бъдем дръзки, но не желаем да бъдем и плахи. Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по-смел полет на творчество от това на Учителя на Бялото Братство. На някои то изглежда сектантско, а на други прекомерно смело, защото руши известни прегради.
Твърдя при това,че чрез възхваляване не се налагат
идеи
.
Каквито и да са идеите, те биват възприети от тия, които са дорасли до тях. Обемът и направлението на проблематиката в учението на Бялото Братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание. Ако би могло да се споменат някои близки в известно отношение учения на това, което донесе Учителят на Бялото Братство, трябва да споменем имената на Рудолф Щайнер и Емануил Сваденборг. Подписал: X.“ Поначало все пак е трудно да се прави цялостна преценка на учението на Бялото Братство.
към текста >>
Каквито и да са
идеите
, те биват възприети от тия, които са дорасли до тях.
Никой не може да твърди със сигурност, че преди него друг не е изрекъл същата или близка на неговата истина. Ние като ученици не желаем да бъдем дръзки, но не желаем да бъдем и плахи. Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по-смел полет на творчество от това на Учителя на Бялото Братство. На някои то изглежда сектантско, а на други прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това,че чрез възхваляване не се налагат идеи.
Каквито и да са
идеите
, те биват възприети от тия, които са дорасли до тях.
Обемът и направлението на проблематиката в учението на Бялото Братство напомнят космогония, а решенията на самите проблеми, които предлага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и странно да звучи това съчетание. Ако би могло да се споменат някои близки в известно отношение учения на това, което донесе Учителят на Бялото Братство, трябва да споменем имената на Рудолф Щайнер и Емануил Сваденборг. Подписал: X.“ Поначало все пак е трудно да се прави цялостна преценка на учението на Бялото Братство. Най-напред то не е изучено основно, а що се отнася до неговия основател, положителните неща, които той извърши както за огромния брой отделни лица, така и за народа като цяло, не се поддават на анализ.
към текста >>
10.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
 
- Константин Златев
Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови
идейни
течения, философски и религиозни концепции, духов- но-мистични школи и движения.
Престоят на П. Дънов в САЩ приключва през 1895 г. - общо седем години. Какво му носят те извън документите за завършено образование, извън защитената от него теза (дипломна работа) в Бостънския университет, посветена на миграцията и покръстването на германските племена в християнството? Втората половина на Х1Х век се характеризира с мощна приливна вълна в извечния човешки стремеж да проникне в истината за света и за себе си.
Като гъби след дъжд никнат едно след друго нови
идейни
течения, философски и религиозни концепции, духов- но-мистични школи и движения.
Естествено - Новият свят е в центъра на събитията. В САЩ току-що е завършила Гражданската война. Американската цивилизация набира огромно ускорение във всички области на обществения живот. Към страната се отправят потоци емигранти - свежа кръв, свеж интелектуален заряд, подкрепяни от неустоимото стремление да докажат себе си и да построят нещо действително ново. И те успяват.
към текста >>
Идеите
му, че България не бива да участва в Първата световна война, и изявленията му против национализма и шовинизма го правят подозрителен за държавната власт.
Механизмът на провеждане в началото е бил същият, както и при съборите - персонална покана от страна на П. Дънов за среща или диалог, като по линия на познанствата броят на присъстващите непрекъснато е нараствал. До края на Първата световна война П. Дънов държи беседи само в неделя сутринта от 10 часа. По време на трите войни (Балканска, Междусъюзническа и Първа световна) броят на последователите му в столицата е около 250-300 души.
Идеите
му, че България не бива да участва в Първата световна война, и изявленията му против национализма и шовинизма го правят подозрителен за държавната власт.
През 1917 г. градоначалникът на София му забранява да изнася публични беседи. Скоро след това бива интерниран във Варна. Там остава до края на 1918 г., живеейки в хотел "Лондон". Междувременно събранията на Братството в столицата в негово отсъствие се израждат до спиритически сеанси.
към текста >>
Дънов и неговите
идеи
в национален мащаб след края на войната нараства чувствително.
Там остава до края на 1918 г., живеейки в хотел "Лондон". Междувременно събранията на Братството в столицата в негово отсъствие се израждат до спиритически сеанси. От този период води началото си организирането на кръжоци в провинцията: Варна, Русе, Ямбол, Габрово, В. Търново и др. Влиянието на П.
Дънов и неговите
идеи
в национален мащаб след края на войната нараства чувствително.
Основните причини за това, изтъквани от противниците му, са свързани с тезата, че гибелните последствия от военните конфликти водят до ориентация към суеверия и мистицизъм. Проф. Д. Михалчев, който се опитва да нарисува обективна картина на движението в критичен план, признава, че обясняването на този феномен като масово явление е интересна, но трудна задача, която не е негова цел. Така се оформя една главна, макар и едностранчива концепция: войната тласка хората към увлечение по мистицизма, включвайки в това понятие суеверие, спиритизъм, хипнотизъм и магически сеанси, а тъй като учението на П. Дънов в основата си се е изграждало именно върху такъв фундамент, затова и то придобило широка популярност.
към текста >>
Православов изтъква като най-важна притегателна сила на
идеите
на П.
Дънов да познава и оценява характера на хората и на обстоятелството, че в учението на последния не биват засягани пряко обществените проблеми на реалния живот. Последното становище се допълва и от М. Калнев в многобройните му критични съчинения, където се подчертава фактът, че П. Дънов е прочут преди всичко като "учител на нравствеността". Именно в посока етиката на новото учение са отправени голяма част от атаките на православните църковни дейци и богослови в печата. Н.
Православов изтъква като най-важна притегателна сила на
идеите
на П.
Дънов поставянето на абсолютната свобода в основата на нравствеността. В изданията, симпатизиращи на П. Дънов, опитите за обяснява- не на влиянието му по принцип са насочени към търсене на причините вътре в явлението. Неизвестният автор на съчинението "Дънов и съвременният обществен морал" класифицира следните три категории слушатели в съответствие с подбудите, които са ги довели на беседите му: 1. Разочаровани от съвременния материалистичен живот. 2.
към текста >>
Дънов се отличава от останалите
идейни
направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост.
Томов в своя пространен анализ се спира на редица социални и политически причини и възникващите от тях глобални проблеми, на които П. Дънов предлага разрешение - войната и следвоенната криза водят до засилване на обществените противоречия, до мизерия и епидемии, вследствие от което се наблюдават две тенденции: а) човешката душа става по-чувствителна и възприемчива, в нея се пробуждат стремежи към правда и хармония; б) самото човечество, осъзнавайки нищетата на съвременната цивилизация, възприема мисълта за преодоляване на злото и изграждане на нова култура. Не е без значение и обстоятелството, че П. Дънов е проявявал определени парапсихологически способности, свидетели на които са ставали както мнозина негови последователи, така и съвсем странични хора. И все пак най-важното е, че учението на П.
Дънов се отличава от останалите
идейни
направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост.
Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П. Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с идеите на най- напредналите европейски и световни умове.
към текста >>
Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с
идеите
на най- напредналите европейски и световни умове.
Дънов се отличава от останалите идейни направления в онази епоха (а и не само в нея) по своята практическа насоченост. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, са водени там от перспективата, която им предлага лекторът - чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателен е еволюционният елемент, който в дълбочина кореспондира с избягване на кръвопролитията и брато- убийството, ужасът от които е още жив в съзнанието на съвременниците. Учението за Любовта като основен принцип на Битието и за братството между хората (аналогично с християнската и теософската концепция) - водеща поанта в етиката и метафизиката на П.
Дънов - отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата и в този момент е в съзвучие с
идеите
на най- напредналите европейски и световни умове.
Има и един друг съществен аспект на изследвания феномен - своеобразната институционализация на личността на Петър Дънов в рамките на цялостния социално-културен фон, което изпъква много отчетливо и в най-чист вид около средата на 20-те години. Като прототип духовният водач (или "гуру") е по-характерен за източните култури и религиозно-философски системи. Там терминът "Учител" притежава древна традиция и предполага определено духовно съдържание, в чиято основа се намира идеята за същество от по- висока небесна йерархия, Божий пратеник на Земята, който е натоварен с мисията да ускори еволюцията и да издигне благоденствието на по-малките си събратя, обикновените хора. В западноевропейската цивилизация това понятие е наложено от модерната теософия, като първичното индийско мистично съдържание е конкретизирано от учението на ББ в България от неговите последователи. Отношенията вътре в движението между Учител и ученици почиват на съответно етическо обосноваване и са своего рода емблема на същността на тази неформална общност.
към текста >>
Най-разпространеното измежду тях е "дъновизъм" по името на неговия основател, водач и
идеен
вдъхновител.
Всички наблюдатели са единодушни в оценката си, че влиянието на П. Дънов върху околните е огромно, всеобхватно и непоклатимо. Резюмето на тази преценка е с подтекст, че за своите последователи П. Дънов е Бог или, формулирано с езика на езотеричното познание, Миров (Световен) Учител. Самото духовно общество "Всемирно Бяло братство" получава различни наименования в обществен план.
Най-разпространеното измежду тях е "дъновизъм" по името на неговия основател, водач и
идеен
вдъхновител.
Този термин се разпростира по естествен път и върху учението на П. Дънов с претенциите за изчерпателност. Тук следва да подчертаем обаче, че названието "дъновизъм" се използва само от изследователи и лица, външни за движението. В рамките на самото ББ такова понятие не съществува. Членовете на братството се назовават помежду си "бели братя" или просто "братя и сестри", с което изразяват и една от основоположните цели на движението - постигане на братство между всички хора на планетата.
към текста >>
Дънов разкрива своите
идеи
пред обществото и се стреми да работи сред максимално широк кръг от хора, за да ги убеди да тръгнат по пътя на истинското Христово учение, така както той го разбира и интерпретира.
Неделните беседи на П. Дънов още отпреди 1918 г. са предвидени със свободен вход за граждани и тази традиция се съхранява до кончината на лектора на 27.12.1944 г. Тази формулировка означава не толкова, че достъпът е свободен, защото на всички беседи той никога не е бил забраняван за никого, а че на новодошлите не се гледа непременно като на бъдещи членове на движението. С неделните беседи П.
Дънов разкрива своите
идеи
пред обществото и се стреми да работи сред максимално широк кръг от хора, за да ги убеди да тръгнат по пътя на истинското Христово учение, така както той го разбира и интерпретира.
От 1920-1922 г. датират първите разходки сред природата. Първоначално обект на посещения са поляните под Драгалевския манастир, след това - пеша до Чамкория (днешният Боровец) и до връх Мусала. При тези излети П. Дънов говори на последователите си за езика на "Живата Разумна Природа" и за величието на нейната разумност.
към текста >>
През двайсетте години на миналото столетие укрепването на движението поставя на дневен ред въпроса за периодични издания, които да го представят пред лицето на обществото и да съдействат за разпространение на
идеите
му.
Както и преди, външни хора винаги са били добре дошли и за беседи, и за концерти, и за братски трапези. След установяването си на "Изгрева" П. Дънов започва да държи беседи и лекции по три пъти седмично: неделна беседа от 10 ч.; лекция на Общия окултен клас в сряда от 5 ч.; лекция на Младежкия клас в петък от 5 ч. Неделната беседа остава в традиционната си форма - започва с прочитане на глава от Библията, след което Учителят на ББ прави коментар върху един стих от нея. 8. Бялото братство и неговият Учител в периода между Първата и Втората световни войни
През двайсетте години на миналото столетие укрепването на движението поставя на дневен ред въпроса за периодични издания, които да го представят пред лицето на обществото и да съдействат за разпространение на
идеите
му.
Първо подобно издание е сп. "Всемирна летопис", което излиза в четири годишнини от 1919 до 1926 г. Девиз на списанието е мисълта на П. Дънов: "Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план." Отпечатването се извършва в Придворната печатница. По решение на Просветителния комитет при Министерство на народната просвета списанието е препоръчано с окръжно № 30006 от 13.12.1919 г.
към текста >>
За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява
идеите
на П. Дънов.
Така например, на Нова година се чете обща молитва за благото на българския народ и на цялото човечество. Като празнични се третират и съборните дни на Рила (най-вече периодът 19-25 август). Летният лагер на ББ в района на Седемте Рилски езера придобива широка известност като второ най-важно средище на движението. Там П. Дънов бива посещаван от видни държавници, обществени дейци, хора на културата, чужденци и пр.
За първи път в началото на 30-те години член на Братството осъществява обиколка из Европа, за да разпространява
идеите
на П. Дънов.
Това е П. Г. Пампоров, завършил философия в Софийския университет, от младата студентска вълна в движението. През 1930 г. той предприема пътуване по Стария континент като организатор на курсове по есперанто. Паралелно с това изнася лекции за "учението на ББ в България".
към текста >>
Идеите
му са почерпани от беседите на П.
Отзиви за беседите му, посветени на Словото на П. Дънов, са поместени, например, в английския вестник "The Manchester Guardian". Налице са данни и за дейността на Михаил Иванов във Франция. През 1937 г. той заминава за тази страна по поръчение на своя Учител и основава там най-мощния клон на ББ извън територията на България.
Идеите
му са почерпани от беседите на П.
Дънов, като той се старае да доразвие някои от тях. При едно от пътуванията си на Изток, в Индия, получава духовното звание (титла) "омраам". При транскрипцията от френски език фамилията му звучи като "Айванов" (или "Айвънхов" на английски), с което име може да бъде срещнат върху страниците на съвременни издания. Понастоящем създаденото от него подразделение на ББ във Франция разполага с впечатляваща материална база: собствени издателства, ваканционно селище в Алпите, лагер в Париж. Тамошните членове на движението са хиляди.
към текста >>
За тази нова
идейна
ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е.
Дънов биват превеждани по онова време още и на немски, руски, латишки, сръбски, хърватски, шведски, естонски, чешки и италиански език. От друга страна, продължава дейността вътре в страната. В този период ясно е изразено сътрудничеството с вегетарианското, въздържателното и есперантското движение. Новият етап, в който ББ навлиза през 30-те и 40-те години на XX в., откроява недвусмислено тенденцията за заемане на здрава позиция в обществения живот. От сферата на религиозно-философските схващания и умозрителната насоченост на движението, характерни почти до края на 20-те години, започва активно преминаване към дейни и конкретни позиции спрямо най-животрептящите проблеми на съвременния живот.
За тази нова
идейна
ориентация съдействат два главни фактора: 1) Изострянето на опасността от нов глобален военен конфликт и непресъх- ващите надежди за неговото избягване, промените в обществено-политическите и икономическите условия в България и света - обективните дадености на действителността; и 2) Състоянието на самото духовно общество "Бяло братство" - вътрешно укрепване, изясняване до голяма степен на фундаменталните теоретични принципи, т. е.
излизане от периода на развитие и разгръщане на стремеж към повишаване интензитета на дейността. 9. Последни години от живота на Петър Дънов Втората световна война не прекратява дейността на Братството, но води със себе си неизбежните ограничения. П. Дънов не прекъсва различните цикли от беседи, които изнася ежеседмично. Но все по-често изпитва нужда да се усамоти в скромната си стаичка и в миговете на вглъбяване и полет на духа да потърси решение на надвисналите като мрачна лавина над човечеството проблеми.
към текста >>
И именно фактът на това практическо осъществяване на един предварителен
идеен
сценарий обуславя особеното място на П.
В този смисъл явлението духовно общество "Бяло братство" на родна почва има функцията от социологическо гледище да бъде своеобразен отдушник на обществено напрежение или криза, поне що се отнася до разглежданата от нас епоха. Тази функция се осъществява чрез новия начин на живот и често води до реинкорпорация на личността в обществената среда. Казано по друг начин, една подобна неформална общност се явява своего рода "лекар" на болното общество. Онова, което в действителност Петър Дънов успява да постигне, е създаването на един, макар и чувствително умален, модел на "алтернативен социум" - в качеството му на контрапункт на съществуващата реалност. Това той реализира на първо място посредством "Изгрева" и съборите на Рила.
И именно фактът на това практическо осъществяване на един предварителен
идеен
сценарий обуславя особеното място на П.
Дънов и основаното от него Бяло братство като явление със собствена стойност в българската култура.
към текста >>
11.
VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ
 
- Константин Златев
Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите
идеи
на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото.
По-късно разработва "Пентаграма", а впоследствие - и "Слънчеви лъчи". От особена важност за изпълнителите на Паневритмията е да бъдат спазвани автентичните указания на Учителя П. Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията. Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Паневритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложение и развитие.
Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите
идеи
на живота, които съставляват Учението на Учителя на ББ в България, и да ги предадат както на отделния човек, така и на живота за Цялото.
1. Философско-езотерични основи на Паневритмията Философско-езотеричните основи на Паневритмията са неразделна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатство от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов. В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната фи- лософско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуална редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ век. а) наименование
към текста >>
Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални
идеи
и методи, с които да работят неговите последователи.
Любов Мисъл Светлина Енергия Материя
Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсални
идеи
и методи, с които да работят неговите последователи.
Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определение - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Паневритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Неповторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневритмията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие.
към текста >>
Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея
идеи
, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми.
Пентаграмът е последният от трите малки цикъла. Участниците в него са разположени в прави радиални (също с посока към центъра на кръга) редици от по пет двойки. Пентаграмът е символ на Космическия човек и на безкрайността. Той представлява тържествен, приповдигнат финал на възторга, хармонията, движенията, изтъкани от разумност, и възвисяващата музика. в) принципи
Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произтичат от вложените в нея
идеи
, от първообразите на основните видове движения, както и от главните изобразителни форми.
Паневритмията има за своя основа: 1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Разумна Природа. 2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологическите и психическите процеси в човешката личност. 3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което придава на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл. 4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който намира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на изпълнение на паневритмичните упражнения.
към текста >>
Обвързаността между тях -
идейна
, логическа и духовно-мистична - е именно от причинно-следствен характер.
VI. Принцип на причината и последствието Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържание на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и преди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата. Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свързано с вътрешното единство на всички нейни упражнения.
Обвързаността между тях -
идейна
, логическа и духовно-мистична - е именно от причинно-следствен характер.
Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа. По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7). VII. Принцип на единството и сродството
към текста >>
Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и
идеи
, чиито посредници в материалната вселена сме станали.
(Учителят П. Дънов) Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите определения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния принцип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения.
Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и
идеи
, чиито посредници в материалната вселена сме станали.
Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефиниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура.
към текста >>
Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните
идеи
, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка.
Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на последователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разглеждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъществяване на висшето предназначение на човешкото същество.
Оттук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиозните
идеи
, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка.
Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов).
към текста >>
Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му
идеи
претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества?
Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през числото две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сърце. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества.
Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на което всичките му
идеи
претърпяват морален крах." Как да разпознаем тези две разумни същества?
Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия.
към текста >>
В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни
идеи
и преживявания.
В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и поривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е досегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (живопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях достойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежедневния ни живот всяко движение изразява някаква идея.
В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни
идеи
и преживявания.
Главната закономерност в случая е, че всяко движение представлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато достигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сливаме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса.
към текста >>
3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и
идеи
в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро.
Не на последно място - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ритъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните движения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемирния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие върху организма и психиката на човека. Действието на движенията в Паневритмията може да бъде разглеждано в три насоки: 1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участникът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните сили на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В този смисъл посочените сили притежават качеството животворност. 2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните движения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.
3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благотворни енергии, мисли и
идеи
в ефира и оттам те продължават своето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро.
От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движения с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастиката или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието действие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя! ") - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина. Движението е всемирен закон, се произнасяме важно и сериозно ние, придавайки нюанс на науч- ност на това твърдение.
към текста >>
Когато се съчетае музиката с движения и
идеи
, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека.
Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията. Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение. В този смисъл е и репликата на Учителя П. Дънов: "Всяка дума, изразена музикално и с движения, внася нещо ново в човешката душа.
Когато се съчетае музиката с движения и
идеи
, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека.
Във всички гимнастически упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди." От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в себе си. Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял. Тя го свързва със света на Висшата Реалност.
към текста >>
Тази музика не е произволна, а съответства строго на движенията и на
идеите
, вложени в тях.
Във всички гимнастически упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди." От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в себе си. Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял. Тя го свързва със света на Висшата Реалност.
Тази музика не е произволна, а съответства строго на движенията и на
идеите
, вложени в тях.
И само при наличието на това съответствие панев- ритмичните движения придобиват мощно, магическо въздействие, бивайки носители на породилите ги идеи. Нещо повече - движенията се превръщат във въплътена идея! Ако обърнем внимание върху тоналността, в която звучи всяко паневритмично упражнение, ще достигнем до определени изводи в две направления: според името на тоналността и според нейния вид (мажор или минор). Името й обуславя цвета, в който свети всяко упражнение. По този повод Учителят П.
към текста >>
И само при наличието на това съответствие панев- ритмичните движения придобиват мощно, магическо въздействие, бивайки носители на породилите ги
идеи
.
От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в себе си. Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял. Тя го свързва със света на Висшата Реалност. Тази музика не е произволна, а съответства строго на движенията и на идеите, вложени в тях.
И само при наличието на това съответствие панев- ритмичните движения придобиват мощно, магическо въздействие, бивайки носители на породилите ги
идеи
.
Нещо повече - движенията се превръщат във въплътена идея! Ако обърнем внимание върху тоналността, в която звучи всяко паневритмично упражнение, ще достигнем до определени изводи в две направления: според името на тоналността и според нейния вид (мажор или минор). Името й обуславя цвета, в който свети всяко упражнение. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на песента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия.
към текста >>
При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези
идеи
, които съответстват на движенията.
Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.
При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези
идеи
, които съответстват на движенията.
Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздействие върху определени сили на човешкото духовно начало. Ето защо Паневритмията е в пряка връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа.
към текста >>
Така именно движенията се превръщат във външен израз на
идеите
, на които са рожба.
В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходящия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията. При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията.
Така именно движенията се превръщат във външен израз на
идеите
, на които са рожба.
По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - мисъл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздействие върху определени сили на човешкото духовно начало. Ето защо Паневритмията е в пряка връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване, - които се извършват при паневритмичните упражнения, при тях трябва да участва пълноценно и активно съзнанието.
към текста >>
Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези
идеи
на цялото човечество.
Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят.
Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези
идеи
на цялото човечество.
Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление!
към текста >>
Всички нови
идеи
, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения.
Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание.
Всички нови
идеи
, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения.
Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление! Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго.
към текста >>
Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите
идеи
и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот.
Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения.
Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите
идеи
и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот.
Следователно в нейните движения са въплътени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление! Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго. Големият цикъл е Цялото, а когато говорим за Цялото, имаме пред вид кръга - символ на Вечността, на вечното, нестихващо Развитие.
към текста >>
Следователно в нейните движения са въплътени
идеите
, които строят и градят Новата Култура.
Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневритмията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот.
Следователно в нейните движения са въплътени
идеите
, които строят и градят Новата Култура.
В тези движения са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат дванадесетия час на своето проявление! Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневритмията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго. Големият цикъл е Цялото, а когато говорим за Цялото, имаме пред вид кръга - символ на Вечността, на вечното, нестихващо Развитие. Изводът е, че Големият цикъл обхваща целия кръг, а трите по-малки цикъла - определени части от него.
към текста >>
4.
Идеите
, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса.
Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учениците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество. А именно - Паневритмията действа градивно върху човека по следните канали: 1. Тя осигурява контакт на участниците в нея със същества от духовния свят, притежаващи висша интелигентност и значително по-напреднала от човека еволюционна степен. 3. Събужда и разгръща силите, заложбите, качествата и дарбите, вложени в човешката личност. Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление Божествената природа на човека.
4.
Идеите
, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса.
Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото доказателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл. И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поставя се и нова основа на Паневритмията. Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт. Идеите на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и движения.
към текста >>
Идеите
на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и движения.
4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса. Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото доказателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл. И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поставя се и нова основа на Паневритмията. Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт.
Идеите
на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и движения.
По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия себе си, и в заобикалящата го действителност. Нещо повече - съграждащата се вече VI раса ще бъде изразителка в пълнота на Паневритмията. V раса е на обективното знание, на рационалното, на външното изучаване на Природата - раса на ума. VI раса е и ще бъде на Любовта. Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с Любовта.
към текста >>
Силите и
идеите
, вложени в Паневритмията, ще се превърнат в действителност именно в VI раса.
По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия себе си, и в заобикалящата го действителност. Нещо повече - съграждащата се вече VI раса ще бъде изразителка в пълнота на Паневритмията. V раса е на обективното знание, на рационалното, на външното изучаване на Природата - раса на ума. VI раса е и ще бъде на Любовта. Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с Любовта.
Силите и
идеите
, вложени в Паневритмията, ще се превърнат в действителност именно в VI раса.
Учителят П. Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото еволюционно израстване. И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм". Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следователно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в определена форма.
към текста >>
Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от
идеи
, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания.
При тези хармонични движения (на Паневритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на висша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Паневритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слънцето, ангелските йерархии във Вселената... Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последователи и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство.
Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от
идеи
, проникновения, енергийни взаимодействия и духовни извисявания.
Тепърва предстои това скъпоценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и научнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал неговата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П. Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската духовност. Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура!
към текста >>
Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към
идеен
живот, творчество, идеализъм.
Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епоха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура! Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта. Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове.
Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към
идеен
живот, творчество, идеализъм.
Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К.
към текста >>
Всички
идеи
, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение.
Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта. Паневритмията притежава потенциала да играе важна образователна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се младеж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм.
Всички
идеи
, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение.
Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К. З.) трябва да проникнат в обществото.
към текста >>
е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в
идейната
й основа.
Цялото развитие на съвременната физическа култура, гимнастическите упражнения и хореографията следва да бъде разглеждано като подготовка за Паневритмията. Разбира се, тя не може да бъде изучавана само чрез четене на литература по въпроса. За нейното проучване и усвояване са нужни школи, курсове, лекции, отлично подготвени преподаватели. Провеждането на подобни курсове навред, където има желаещи, следва да бъде свързано с научна обосновка на Паневритмията, изучаване на нейните основни принципи и закони, както и с практическото й овладяване. Систематичното й изучаване под формата на курсове, школи, семинари, научно-практически конференции и др.
е от особено значение пред вид необходимостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се изпълнява с будно съзнание, с проникване в
идейната
й основа.
Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда свещено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно съсредоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в контакт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляскаво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин.
към текста >>
12.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН
 
- Константин Златев
Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и
идеен
план.
IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВНО-КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО 1. Кратка история на отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и духовно общество "Бяло братство" в България
Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и
идеен
план.
Тя хвърля важна светлина върху историческата обстановка и състоянието на духовно-културната среда в България за един значителен отрязък от време през първата половина на ХХ век. За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение. Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов. Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г.
към текста >>
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната
идейна
система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов.
1. Кратка история на отношенията между Българската православна църква (БПЦ) и духовно общество "Бяло братство" в България Мястото на разглеждана тук тема в лекционния курс "Учението на ББ" се обуславя от нейното значение в исторически, фактологически и идеен план. Тя хвърля важна светлина върху историческата обстановка и състоянието на духовно-културната среда в България за един значителен отрязък от време през първата половина на ХХ век. За да вникнем в същността на взаимоотношенията между БПЦ и духовно общество "Бяло братство" за периода от земната изява на Учителя П. Дънов, следва да проследим хронологически позицията на тази Църква - представител и стожер на официалната държавна религия (според действащата тогава Търновска конституция това е източно-право славното вероизповедание), спрямо личността на българския духовен Учител и неговото учение.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковните канони, от една страна, и цялостната
идейна
система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя П. Дънов.
Система, която - разбира се - се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване от този свят на 27.12.1944 г. Още в самото начало на своята мисия на планетата Земя Учителят П. Дънов се дистанцира категорично от структурите на християнската Църква, превърнала се през вековете в тромава бюрократична институция и в духовен аспект отклонила се твърде далеч от първичната чистота и насока на Христовото благовестие. Но когато около Учителя на ББ започват да се събират последователи, той въобще не ги ограничава да водят обичайния си начин на религиозен живот. Целта му не е да се конфронтира с Църквата, а да помогне на съмишлениците си, които смятат, че са намерили мястото си в нея, да осмислят целта на присъствието си в църковната среда и да придобият нови, ценни знания за общуването в Духа.
към текста >>
Особено внимание бива отделено на издателската дейност на БПЦ като мощно средство за пропаганда на собствените
идеи
и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични.
Някои от тях, макар и малцина, които разбират и оценяват учението на ББ, не се поддават на инсинуациите. Те не проявяват страх да ходят за съвет при Учителя на ББ, да четат беседите му и другата литература на Братството. Когато през разглеждания период от време БПЦ установява чувствителен отлив от редовете на паството си за сметка на увеличаване броя на последователите на Учителя П. Дънов (обратно пропорционално), нейният върховен административен орган - Светият Синод, решава да вземе мерки за спиране на този неблагоприятен за нейните позиции в обществената среда процес. Започва трескаво търсене на различни форми за борба срещу ББ и нарастващото му влияние в страната.
Особено внимание бива отделено на издателската дейност на БПЦ като мощно средство за пропаганда на собствените
идеи
и критика и засенчване на чуждите, обявени за еретични.
В словесната атака вземат участие официалните печатни издания на Православната църква - "Църковен вестник" и сп. "Духовна култура", които периодично дават простор на изследвания, критичен анализ и мнения на клирици, богослови и миряни относно ББ. Успоредно с това биват отпечатвани поредица книги, студии, монографии, статии и пр. със същата насоченост, но с различна факто- логическа и изследователска стойност. Специално внимание във всички тези писания се обръща на личността на Петър Дънов.
към текста >>
Давайки си ясна сметка за собствената си
идейна
слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на ББ у нас, да представят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителят П. Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на ББ, както и за предпазване на редовите богомолци от "заблудите" на нововъзникналата така опасна "ерес".
Давайки си ясна сметка за собствената си
идейна
слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов ред ББ. Цялата гама от изброени начинания, предприети от Православната църква за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя П. Дънов или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже дори и в онези смутни времена понятието "демокрация" и човешките права са означавали нещо в България.
към текста >>
Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за
идеите
на Учителя П.
Дънов от своя страна приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели и подбудители. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на ББ, както и за предпазване на редовите богомолци от "заблудите" на нововъзникналата така опасна "ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт. Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната религия БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов ред ББ. Цялата гама от изброени начинания, предприети от Православната църква за изненадващо кратко време, не дават особени резултати.
Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, най-вече в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за
идеите
на Учителя П.
Дънов или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже дори и в онези смутни времена понятието "демокрация" и човешките права са означавали нещо в България. Паралелно с гореизброените мерки БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители с оглед придаване на научно-бо- гословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ. Специална роля в идеологическата битка бива възложена на: Проф. архимандрит Евтимий Сапунджиев - ректор на Пловдивската духовна семинария, по-късно професор в Богословския факултет към СУ "Св.
към текста >>
Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към
идеите
на П.
Синод няколко съчинения, подведени под общ знаменател - унищожителна критика на Словото и личността на П. Дънов ("Теософията, окултизмът, лъже- учението на дъновистите и спиритизмът пред съда на науката, обществото и християнството" - София, 1921; "Християни ли са Петър Дънов и неговите последователи" - София, 1923; "Вероучението на Дънов и дъновистите пред съда на Словото Божие" - София, 1927; "Кои са дъновистите и какво те искат" - София, 1928). От това време са известни и редица други, второстепенни автори, придали на кампанията срещу Учителя П. Дънов и ББ илюзията за масов, обществен характер. Между тях следва да споменем:
Видински митрополит Неофит, обявяващ привързаността към
идеите
на П.
Дънов за предателство спрямо Църквата и българския народ ("Към напредък или пропаст" - 1922). Проф. протопрезвитер Стефан Цанков, развил темата за ББ като секта и поставил основаната от Учителя П. Дънов духовна общност извън християнството ("Българската православна църква от Освобождението до настоящи дни" - Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, 1938-39). Свещеник Н. Тулешков, твърдящ, че учението на П.
към текста >>
Наред с пропагандирането на чисто
идейна
несъвместимост между православното християнство и учението на П.
Дякон Иван Войнов, представящ учението на ББ като механична смесица от древноиндийска и антична философия, несъвместимо с християнската вероизповед ("Критика на Дъновото окултно- теософско учение" - Варна, 1925). Н. Православов (очевидно фамилията е литературен псевдоним), опитал се да разгледа учението на П. Дънов за свободата като опасно за обществото ("Дъновизмът от социално гледище", сп. "Духовна култура" - 1922, кн. XIII, XIV, XV).
Наред с пропагандирането на чисто
идейна
несъвместимост между православното християнство и учението на П.
Дънов БПЦ се старае да отправи и друг род обвинения срещу личността на българския духовен Учител. На бърза ръка и със съмнителни доводи биват скалъпени версии за това, че той плащал скъп данък на окултни уклони, и дори за неморални прояви. За пристрастия към окул- тизма е, меко казано, нелепо да бъде обвиняван Учителят на ББ у нас, понеже той пределно ясно е разкрил на много места в Словото си същността на своето учение. То е християнство в чиста форма и следователно съдържа и онзи езотеричен елемент, изваден изкуствено от църковните канони и теоретични схеми още през първите векове на Xристовата Църква със специални решения на Вселенските събори. А що се отнася до намеците или по-грубите твърдения за неморалност, те се разбиват мигновено като в стоманена преграда в кристално чистия личен живот на Учителя П. Дънов.
към текста >>
Дънов и неговите
идеи
заблестя с удесеторена сила, красота и мощ.
Въплътен от един най-висок духовен свят, този брилянтно красив и всеотдаен Слънчев Дух отдаде цялата Божествена енергия и целенасоченост на Съществото си на мисията за прокарване на светла пътека към един нов свят - света на Новата Култура на Шестата раса. Той изпълняваше стриктно всичко онова, на което учеше. Кой от православните владици можеше да се похвали със същото (констатацията важи с пълна сила и за днешния ден)?! Независимо от скандалните и недостойни демонстрации, подкупените подставени лица и необоснованите клевети агентите на БПЦ не сполучиха и в тази част от кампанията си. Нещо повече - върху фона на лъжата истинската същност на Учителя П.
Дънов и неговите
идеи
заблестя с удесеторена сила, красота и мощ.
Понеже той "... не само проповядва Евангелието и истината, но го прилага в своя живот" (В. Граблашев, "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" - София, 1922, с. 84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в които се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на ББ. Кампанията на БПЦ срещу Учителя П. Дънов и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение.
към текста >>
Дънов и неговата
идейна
платформа.
Граблашев, "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов" - София, 1922, с. 84). Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в които се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на ББ. Кампанията на БПЦ срещу Учителя П. Дънов и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място - налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя П.
Дънов и неговата
идейна
платформа.
В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал. А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си. Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много.
към текста >>
А що се отнася до
идейните
различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
На първо място - налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя П. Дънов и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П. Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал.
А що се отнася до
идейните
различия, тяхната същност и място в Словото на българския духовен Учител бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в целесъобразността си.
Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство.
към текста >>
Както е известно, освен непосредствено
идейните
последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение.
Това на свой ред предизвикваше подронване авторитета на БПЦ в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина - факт, от който духовенството й се боеше най-много. На второ място - БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на Учителя П. Дънов и евентуално да ги възвърне в лоното на Църквата. Т. е. това беше борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, за отстояване на вече завоювани и на пръв поглед ненакърними позиции в общественото пространство.
Както е известно, освен непосредствено
идейните
последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение.
Веднъж постигнала такава социална роля, БПЦ ни най-малко нямаше намерение да се разделя с нея или дори да я споделя с някакво ново, "еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място - архиереите на Православната църква в България полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т.нар. ерес - учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива. В нашата страна след Първата световна война вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента идейни течения, школи и религиозно-философски концепции.
към текста >>
В нашата страна след Първата световна война вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента
идейни
течения, школи и религиозно-философски концепции.
Както е известно, освен непосредствено идейните последствия от владеенето на подобни позиции те са свързани неминуемо и с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, БПЦ ни най-малко нямаше намерение да се разделя с нея или дори да я споделя с някакво ново, "еретично" движение, каквото бе ББ. На трето място - архиереите на Православната църква в България полагаха неимоверни усилия да предотвратят възникването в обществен план на тази т.нар. ерес - учението на ББ. Непрестанно нарастващото влияние на новата духовна общност вещаеше точно такава перспектива.
В нашата страна след Първата световна война вътрешната обстановка предлагаше множество благоприятни възможности за навлизане на непознати до момента
идейни
течения, школи и религиозно-философски концепции.
Между тях съществена роля в новата история на България изиграха теософското общество, спиритизмът, толстоизмът и други. Ала безспорният лидер по значение и престиж бе и си остана ББ. За илюстрация: според сведения на съвременници тогавашният брой на членовете на ББ е бил няколко десетки хиляди, докато дружеството на теософите е наброявало едва 121 души! Цялата налична информация и произтичащите от нея обективни изводи дават основание на сериозните изследователи на феномена "Бяло братство" да го дефинират като "най-силното духовно течение в България" (курсивът мой - К. З.) за онова време (А.
към текста >>
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост,
идейна
и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
Напротив, с безпощадната точност на рязко запратения бумеранг "инициативата" на църковните отци се завъртя обратно и се стовари върху тях самите със съкрушителна сила. Защо? Защото Учителят Петър Дънов не можеше да бъде дискредитиран поради святия си живот. Защото интересът на обществото към ББ се повишаваше все повече, а успоредно с това - и броят на последователите на Новото учение. Защото Братството завоюва такива позиции и авторитет в национален мащаб, на които не можеха да се надяват доскоро и най-ревностните бели братя и сестри. Всичко това и още редица обстоятелства, които не могат да бъдат осветлени в това кратко изследване поради невъзможността от навлизане в подробности или поради плътно спуснатата вече завеса на времето, принудиха БПЦ към действия, които можем да характеризираме единствено като крайни.
Те се явиха не като израз на сила и справедливо "възмездие", а по-скоро - като резултат от слабост,
идейна
и практическа безпомощност, заплашваща да придобие хроничен и неизлечим характер.
На свой Архиерейски събор през м. юли 1922 г., в пета точка от дневния ред, БПЦ поставя за разглеждане въпроса за сектите в страната и основно за ББ и учението на П. Дънов. В това отношение съборът взема решение, както следва: "Да се изучат и следят размерите и насоките на тия секти за установяване целесъобразно и полезно противодействие спрямо тях; да се осветлява със слово и подходяща книжнина българското паство и особено невинно увлечените..., а спрямо упоритите от тях и особено спрямо непоправимите им водители да се вземат надлежните църковни мерки" ("Църковен вестник", бр.19-20, 1922). Във връзка с това е взето безпрецедентно дотогава решение срещу Учителя Петър Дънов, формулирано в определение от 07.07.1922 г.: "В своите лъжеучения, ревностно разпространявани - и публично, и в потайни пътища - в цялото ни отечество, реченият лъжеучител, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миро създателя, в извършеното от Него дело за спасението на човешкия род; вярата в Богоучредеността на църковната йерархия... , която той презрително злохули и нарича църква на лъжците и от която той в богослужебно време отвлича заблудените й чеда на свои богослужебни събрания и противоцърковни беседи ... самодоволно и кощунствено със смътни изрази да се разбере, че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за "прероден Христос", той разпространява между тези си почитатели своите от съмнителна морална стойност принципи за безогледно пълна свобода в личния живот на човека, за свободни и достоосъдителни отношения между половете, за морално недоволство срещу обществените класи" ("Църковен вестник", бр. 30, 1922).
към текста >>
Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че
идейните
убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те.
Заслужава да се отбележи, че Архиерейският събор определя и специална формула, която да послужи на енорийските свещеници да получат признание от заподозрените си миряни, че не са последователи на Петър Дънов (ср. "Църковен вестник", бр. 33, 1922). Крайният резултат от "отлъчването" (или "самоотлъчването") е оглушителен провал за БПЦ. Цялата акция, предприета на Архиерейския събор, в крайна сметка се превръща в горчиво поражение за най-консервативните кръгове на Православната ни църква.
Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че
идейните
убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те.
Нещо повече - подложеният на репресии (в случая Учителят П. Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на П. Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока. При търсенето на методи и средства за успешна идейна и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност.
към текста >>
При търсенето на методи и средства за успешна
идейна
и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност.
Оказва се (както безброй пъти преди и след това в историята), че идейните убеждения не могат да бъдат изличени с административни или наказателни мерки, колкото и строги да са те. Нещо повече - подложеният на репресии (в случая Учителят П. Дънов и ББ) след достойното им преодоляване със спокойствие, търпение и вяра в собственото кредо придобива в очите на обществото ореол на мъченик или светец. Любопитно е, че покрай борбата срещу учението на П. Дънов и ББ Църквата постига благоприятни резултати в една единствена насока.
При търсенето на методи и средства за успешна
идейна
и практическа полемика - антитеза на ББ, БПЦ култивира ред полезни мнения, забележки и предложения за усъвършенстване на собствената си благовестническа и пастирска дейност.
По-важните направления на промяната стават видни в по-чести и непосредствени контакти между духовниците и редовите християни, по-задълбочени и въздействащи проповеди от амвона на храмовете, лекции и беседи извън църквите, включително и на публични места, отстраняване на редица прегради в общуването между миряните и свещенослужителите и други. Дали и доколко тези нововъведения са внедрени реално в църковния живот - това е проблем извън обсега на настоящото изложение. Както вече бе изтъкнато, практика на Учителя П. Дънов е да не взема никакви специални мерки за защита на собствената си личност и Словото си от нелепите хули, клевети и измислици. Той очевидно е много над тези неща - над дребнавите човешки боричкания, които нямат силата да накърнят облика на Небесния Пратеник и неговото учение.
към текста >>
Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като
идейно
обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ.
Щом като се е отделила от Църквата, значи преди това тази общност е принадлежала към Църквата. И в някакъв момент, "под чуждо влияние" (което може да бъде всякакъв вид въздействие извън християнската теория и практика), тази група от хора напуска Църквата и поема по свой път към светостта и спасението - водещи категории на християнското вероучение. Да, но духовното общество "Всемирно Бяло братство", създадено от Учителя Петър Дънов у нас, никога не е принадлежало към християнската Църква - нито формално, нито неформално; нито в широк, нито в тесен смисъл; нито юридически, нито практически. И това означава - в смисъла на горната дефиниция, която изразява официалното гледище на Православната църква, - че духовното общество "Всемирно Бяло братство" не може да бъде дефинирано като секта. Голяма част от последователите на Учителя П.
Дънов - членове на ББ, са приели християнско кръщение (в основната си част - в Православната църква), но те като общност, като
идейно
обособена група от хора не принадлежат формално към БПЦ.
Следователно и никога не са я напускали - в смисъла на горепосочената дефиниция за секта. По този начин отговорихме аргументирано и категорично на втората част от въпроса, формулиран в началото на изложението по т. 2. Нека сега се постараем да дадем също така аргументиран отговор и на първата му част: наистина ли духовното общество "Всемирно Бяло братство" е "противоцърковно"? Ще приведем четири цитата от беседи на Учителя П. Дънов: 1) "... и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и светост на истината" (Еф.
към текста >>
Нека ни бъде позволено да мислим, че човек, който изповядва такива
идеи
като изложените по-горе, не може да създаде "противо-църковно" общество.
Тук вече се свършва с егоизма. Това е живот на съвършената Божия Любов, дето човешкият ум и човешкото сърце се развиват правилно" ("Трите живота", I година, София, 1922). 4) " Човек, който е разбрал Любовта, става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен" ("Заветът на Любовта", Мърчаево, Витоша, 1944).
Нека ни бъде позволено да мислим, че човек, който изповядва такива
идеи
като изложените по-горе, не може да създаде "противо-църковно" общество.
3. Църковно-богословски и философски отзиви и анализи на учението на Петър Дънов Съвременната българска философска мисъл дефинира учението на Учителя П. Дънов и основаното от него духовно общество "Бяло братство" като "специфично българско теософско движение, получило названието "дъновизъм" (Философски речник, София, 1985, с. 164). Тук е мястото да отбележим, че понятието "дъновизъм" бива използвано само от източници, външни спрямо ББ - недостатъчно добре информирани такива или откровени негови противници. За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението: "последователи на Учителя Петър Дънов", "ученици/членове на ББ", "бели братя и сестри" и други.
към текста >>
Михалчев и според достоверни източници към края на живота си той възприел искрено
идеите
на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Дънов, изхождайки от позициите на своето научно и философско верую ("Против дъновизма като теософско учение" - сп. "Философски преглед", 1931, кн. II). Разработката му се влива в мътния поток на отрицание, залял Учителя П. Дънов и ББ в онази епоха. Но с течение на времето настъпва радикална промяна в отношението на Д.
Михалчев и според достоверни източници към края на живота си той възприел искрено
идеите
на Новото учение, пречупвайки ги през своя мироглед.
Ето кратък обобщителен преглед на неговите разсъждения, намерили място върху страниците на сп. "Философски преглед". В самото начало на своята критична студия (значителният обем на текста ни дава основание да го дефинираме по този начин) Д. Михалчев назовава духовното общество "Бяло братство" "особено мистично движение" и се опитва да обясни неговото възникване и възход със ситуацията в България след Първата световно война: "...Войните и необикновено големите нещастия, които ги съпроводиха, раздрусаха душите на хиляди люде и семейства и създадоха благоприятна почва за разширението на окултизма и мистиката." По- нататък той добавя, че в редиците на ББ са намерили своята духовна среда значителен брой "интелигентни хора: адвокати, писатели, философи, естественици, гимназиални учители, видни офицери, лица от най-разнообразен калибър". Д. Михалчев се спира и на публикацията на друг виден философ от онова време - Ангел Томов, посветена на същата тема (анализа на А.
към текста >>
Михалчев разполага основните
идеи
на мирогледа, изповядван от Учителя П.
Томов довежда читателя до заключението, че "дъ- новизмът може да бъде разбран само като съставка на голямата мистична вълна на новото време, която се характеризирала чрез растящия интерес към спиритизма и чрез настъпателното движение на теософията и на различните окултни школи и мистични общества в разните страни". Учението на П. Дънов било окачествено от А. Томов като завършен "философско-религиозен мироглед". Вземайки повод от това определение, Д.
Михалчев разполага основните
идеи
на мирогледа, изповядван от Учителя П.
Дънов и осветлен обстойно от А. Томов, в седем направления: 1. Разглеждане на Бога като "първопричината на всички неща", "единството на всички души". 2. Кармата и прераждането ("превъплътяването на душите") са "опитани и несъмнени" "истини на живота" (в съответствие с твърденията на А. Томов). 3. "Битието не се изчерпва с т.нар.
към текста >>
И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични
идеи
на дъновизма", той ще открие в тях "една особена теория на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична метафизика (точка 1 и 3)", "една своеобразна теория на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)".
Томов за фомулирането на тези седем обобщителни положения, разкриващи - според Д. Михалчев - мирогледа на Учителя П. Дънов и на представяното от него учение, Д. Михалчев предлага и свои собствени заключения. Той твърди, че за познавачите на съвременната нему теософия "не може да има никакво съмнение, че теоретичните елементи в мирогледа на Петър Дънов са в своите девет десети едно теософско учение".
И ако някой си постави за задача да систематизира тези седем "основни теоретични
идеи
на дъновизма", той ще открие в тях "една особена теория на развитието", "една философия на световната история (главно точка 4 и 5)", "една мътна пантеистична метафизика (точка 1 и 3)", "една своеобразна теория на познанието (точка 6) и една етика (точка 2 и 7)".
От своя страна Ангел Томов - философ с подчертан обществен авторитет и съвременник на Д. Михалчев - предлага на широката аудитория своята студия "Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов" (сп. "Философски преглед", 1930, кн. I), която именно предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен анализ на учението на ББ.
към текста >>
В изложението си той изхожда от позициите на обективното философско проучване и разглежда добронамерено глобалните космологически и
идейни
постановки в учението на ББ.
"Философски преглед", 1930, кн. I), която именно предоставя материал на Д. Михалчев за неговия критичен анализ на учението на ББ. За разлика от подчертано негативния тон на своя колега А. Томов възприема позитивна нагласа и достига до задълбочено изследване и сериозен анализ на Словото на българския духовен Учител.
В изложението си той изхожда от позициите на обективното философско проучване и разглежда добронамерено глобалните космологически и
идейни
постановки в учението на ББ.
Съчинението на А. Томов може да бъде възприето като ценен научен принос към философското, антропологическо и етическо осмисляне на Новото учение, като по-голямата част от изводите му звучат напълно актуално и днес. В желанието си да допълним картината на научно-богословски- те и философски отзиви и анализи на учението, представено от Учителя П. Дънов, бихме искали да споменем и следните автори, писали по темата: Waniel - също литературен псевдоним на автор, пожелал да остане анонимен (но не от страх, а от скромност).
към текста >>
Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на
идейна
, нравствена и културна безпътица.
съч., с. 4-5) и при "общите братски трапези... Петър Дънов - облечен целият в бяло" е "заобиколен от учениците си" (пак там, с. 16). Какви основни изводи бихме могли да направим от изложените по-горе отзиви и анализи на личността на П. Дънов и неговото Слово? Най-важното според нас е вече изтъкнатото дотук утвърждаване влиянието на българския духовен Учител и ББ на родна почва, както и постепенното разпространяване на Новото учение зад граница - до мащабите на обхвата на цялата планета.
Създаването на една неформална духовна общност в нашата страна, каквато е ББ, се оказва жизнен и силен алтернативен социален модел на едно общество, преболедувало три поредни войни и изживяващо кризата на
идейна
, нравствена и културна безпътица.
И на финала нека си припомним как преди близо две хилядолетия мъдрият законоучител Гамалиил (духовен наставник и учител на ап. Павел) посъветва побелелите си колеги първосвещеници от еврейския Синедрион, когато те разпалено обсъждаха Христовото благовестие и как да постъпят с учениците на възнеслия се вече Божествен Учител от Назарет: "... Ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци" (Деяния Апостолски 5:38-39). Тази дълбока мисъл, родена очевидно от Божието озарение, се отнася в пълнота и за Делото на Учителя Петър Дънов. Актуална по времето на Иисус Христос, тя е непреклонно действена и могъща днес, когато вече десетилетия наред последователите на българския Небесен Пратеник вървят по небесния лъч, прокаран от него към изгрева на Шестата раса, към общочовешкото братство на хармонията, взаимната любов, мира и разбирателството. Премъдростта да прозрем Божественото в нашия тъй оскъден на светлина и истински смисъл живот, премъдростта да му се поклоним и с готовност да го следваме ще пребъдва във вековете, докато човекът изкачи и последния връх на своето космическо съвършенство.
към текста >>
13.
Две оси в главата на човека
 
- Георги Радев (1900–1940)
Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един
идеен
принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага.
Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа. Неспособен да окаже каквато и да е съпротива, мекушав, отстъпчив, угдолив - „само мир да има" - той ще се превърне в същински роб и ще стане жалко посмешище на околните. Спомнете си клетия добряк Фома Фомич от „Село Степанчиково" на Достоевски - той може да ни даде приблизителна представа за гореописания тип.
Ясно е, следователно, че без тънка проницателност и наблюдателност, без различаване и преценка, които само разумът може да даде, без един волеви и устойчив характер, който се отличава с непреклонност и човешко достойнство, без убеждение, произтичащо от един
идеен
принцип, милостивият, добряк и привързан към свои и чужди човек, може да се превърне в един мекушав и безпринципен разточител на чувства и материални блага.
Да се обърнем сега към втория тип, даден на фигура 2. Вижте енергичните линии на неговия профил, неговата издадена напред брада, неговата изшилена глава, мускулестия му и жилест врат. Всичко у този човек издава импулсивност, упорен стремеж да си пробие път, да се наложи. В типа, както е даден във фигурата, има още един характерен белег - изпъкнала е долната част на челото, развита е долната част на носа - широки, пръхтящи ноздри - издадена е долната част на брадата. Според астрологичната физиогномика, струпването на планети в кардинални знаци - знаци на деятелността и волята - предизвиква от една страна образуването на слабо диференцирани, едро отсечени форми, а от друга - по-ярко развитие на долните части в чело, нос и брада.
към текста >>
И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото -
идейните
мислители, съзерцателите на вечните
идеи
, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
Непросветен, тесногръд и едностранчив ум, който схваща само външните, материални форми, фанатикът е сляпо привързан към външните знаци и обреди на един култ. Упорит и твърд, лишен от мекотата на милостта и човещината, лишен от истинска обич към ближния (неразвита предно-горна част на главата), той е готов да стане мъченик за своето верую, но е готов същевременно и други да подложи на мъчение - всички ония, които не са съгласни с неговото верую, които той счита за „еретици". Импулсивен, с инстинктивна воля, той може да увлече със своята енергия известни индиферентни типове, които са построени приблизително по схемата на фиг. 1, но в по-нисша гама - безразличните ония, сиви типове, които се срещат всред широките маси. Говорейки за този непривлекателен тип, ще кажа, че пред погледа на съзерцателя той се явява символичен образ на всички остарели, вкостенели в своя догматизъм, религии.
И наистина, от тях са се оттеглили клетките - души, които заемат горните части на челото -
идейните
мислители, съзерцателите на вечните
идеи
, гениалните ясновидци, които свалят на земята велики откровения.
Ще рече, в такива религии няма вече ясновидци, пророци. От тях са се оттеглили и светиите, великите души на милосърдието, вечно будните свещеници. Оттеглил се е, с други думи, целият ангелски свет. Кой е останал? - Долният слой на мозъка, обикновените човеци, които възприемат механически само външните форми на един мъртъв култ.
към текста >>
14.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век
 
- Филип Филипов
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век Опит за съвременен прочит и представяне на нови
идеи
Импулсът да осмислим собствената си същност е онова рекурсивно завихряне, което ни превръща в азови същества.
Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век Опит за съвременен прочит и представяне на нови
идеи
Импулсът да осмислим собствената си същност е онова рекурсивно завихряне, което ни превръща в азови същества.
Ако древните гърци са ни завещали крилатата фраза: Познай себе си, то Парсифал е втъкал в нашите души въпроса: Каква е тайната на Граала. Две хиляди години след Поврата на времената и почти век, след като антропософията прониза европейската култура, стремежът към себепознание не е угаснал, а се е превърнал в духовна наука. В тази статия ще си позволим, вдъхновени от легендата за търсещия Парсифал, с питаща душа да задаваме въпроси и да изваем от нашия аз очакващата форма на Светия Потир.1 И така, ето два въпроса, който ще образуват крайъгълния камък на тази статия: Как е организирана Бялата ложа от Учители на човечеството и каква е нейната дейност в наши дни? Каква е структурата на човешкия Аз? Това всъщност са все въпроси за азовостта, но съответно в макро-космичен и микрокосмичен аспект.
към текста >>
Безусловно антропософията и нейните
идеи
нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг.
роден е приблизително в периода 1864-70 г. и освен това е човек, при който именно се наблюдава рязка промяна в духовните основи на неговото съзнание и начин на живот около началото на XX век53. Явно грубото и неадекватно отъждествяване на индивидуалността на вселяващия се Духовен Учител със степен на развитие Бодхисатва с човешката индивидуалност, която се явява негов носител и проводник, довежда до материалистичната хипотеза, че Бодхисатвата на XX век ще е на 33 години именно през 1933 г. Ако се твърди, че онзи, който се прояви чрез Иешуа бен Пандира, сега отново се е родил в началото на столетието и следваме логически тезите на Рудолф ГЦайнер, трябва да се разбира, че вселяването на Бодхисатвата в човека-носител е протекло около началото на столетието. Да, Валентин Томберг има особен раздвоен живот, но промяната в неговите духовни разбирания и ориентации настъпва едва около неговата 40-а годишнина, като двата полюса на неговия живот на практика се самоизключват.
Безусловно антропософията и нейните
идеи
нямат нищо общо с екзотеричната дейност на католическата църква и още по-малко - със създателя на йезуитското течение Игнатий Лойола, един от вдъхновителите на Валентин Томберг.
Изказват се дори твърдения, че всъщност тази личност е попаднала под окултното въздействие на тайните католически среди54. От друга страна, чисто косвено можем да поставим въпроса: щом Рудолф Щайнер е оставил няколкостотин тома духовна литература и почти неизброими методи за истинско християнизиране на човешката култура, то каква ли ще е дейността на Бодхисатвата на XX век? Можем ли да намерим някаква поне далечна аналогия при припознавания за Бодхисатва Валентин Томберг? Определено не можем, защото неговото творчество е в много по-тесни граници, а методологично работата му се концентрира върху католико-йезуитското учение и медитации относно картите таро. И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност.
към текста >>
Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак
идейно
близко до антропософията духовно общество.
И в края на краищата, според изнесените материали в послеслова на книгата „Трагедията на Валентин Томберг", се разбира, че самият той съвсем конкретно и ясно отрича каквото и да е тъждествено отношение на Бодхисатва Майтрея спрямо неговата индивидуалност. И при най-страшните вътрешни битки с раздвоението и съмнението, търсачът на Светия Потир остава верен на целта си, а Граалът го защитава и от най-тъмните зверове! (5) Отново в книгата „Трагедията на Валентин Томберг" се анализира доста повърхностно една друга хипотеза относно проявата на Бодхисатвата в XX век чрез Михаил Иванов (1900-1986). Един от авторите на книгата, Кристиан Лазаридес, споменава, че има среди, които на свой ред виждат в лицето на Михаил Иванов, известен под името Омраам Микаел Айванхов, Бодхисатвата на XX век. Става въпрос явно за неофициалните спекулации на някои членове с не много последователно духовно-научно мислене, принадлежащи на френската организация „Универсално Бяло Братство". Кристиан Лазаридес без много доказателствен материал и сериозни основания направо споменава, че „окултни братства, имащи пред себе си задачата да се направи подмяна на импулса на Бодхисатвата, се стараят да я изпълнят, представяйки разни лица, при условие, че има някакви биографични съвпадения с достатъчно известните биографични данни относно настоящия носител на импулса"55.
Авторът явно заклеймява по същество едно различно, но все пак
идейно
близко до антропософията духовно общество.
За да разискваме по тази линия, трябва да отговорим на въпроса кой е Омраам Микаел Айванхов? Михаил Иванов е буден българин, роден през 1900 г. в днешна Македония, който има ранно изразени духовни интереси, включително и към антропософията. През 1917 г. се среща с Учителя Петър Дънов във Варна, който е известен още с духовното си име Беинса Дуно, и става негов последовател.
към текста >>
в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята
идейна
и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство.
се среща с Учителя Петър Дънов във Варна, който е известен още с духовното си име Беинса Дуно, и става негов последовател. Участва в духовния живот на езотерико-християнската Школа, създадена от Учителя Петър Дънов през 1922 г., която има двадесет и три годишни цикъла и два езотерични класа. През 1937 г. под прякото напътствие на Учителя Петър Дънов емигрира във Франция. През 1953 г.
в Бонфен той учредява Fraternite Blanche Universelle, което по своята
идейна
и социална структура е подобие на създадената от Учителя Петър Дънов в България духовна братска верига, имаща за свой идеал десетте Христови йерархии (от разумните човешки души до Братята на Любовта - Серафими), които Беинса Дуно нарича Всемирно Бяло Братство.
Глава на този жив организъм от Йерархии на Виделината е Христос.56 През 1959 г. Михаил Йванов посещава Индия, среща се с Бабаджи и независимо че приема санскритски звучащото духовно име Омраам Микаел Айванхов, остава верен на импулса, приет от Учителя Петър Дънов. До края на земния си път през 1986 г. той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност.
към текста >>
Много елементи и
идеи
са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост).
той интензивно работи като лектор, придобива хиляди последователи, а езотерико-християнският метод Паневритмия, дадена от неговия Учител Беинса Дуно, се изпълнява в десетки страни.57 Навлизайки в конкретните детайли, веднага става ясно, че хората, които виждат в лицето на Михаил Иванов Бодхисатвата на XX век, а дори и коментаторите на тази теза, които приемат позицията, че Бодхисатвата трябва да се е родил по обикновен човешки начин в началото на века, отново правят груба грешка поради непознаване на духовните ориентири, дадени съвсем конкретно от Рудолф Щайнер. Те отново смесват неправилно и отъждествяват индивидуалността на човека-проводник и индивидуалността на човека-бодхисатва, но вече относно друга личност. Интересен е фактът, че и Валентин Томберг, и Михаил Иванов са родени все през 1900 г., което явно обърква доста хора, които не познават в дълбочина духовно-научните дадености на антропософията. Но в случая с Михаил Иванов е много по-съществен друг факт: през цялото време на своята дейност и на много места в своето слово той постоянно и многократно е изтъквал, че има свой духовен Учител и това е Учителя Петър Дънов. Нещо повече, един по-задълбочен прочит на неговите лекции веднага констатира, че по същество те представляват частна интерпретативна и творческа гледна точка към Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Много елементи и
идеи
са взети от Словото на Беинса Дуно, разработени са и са представени на един изключително ясен, достъпен и конкретен език (за разлика от езика на Учителя Петър Дънов, който се характеризира с неимоверна мистична дълбочина и многопластовост).
А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза.
към текста >>
Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен
идеен
разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно
идейно
-контрастни социални импулси, отричане на основни
идеи
на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов.
А методологията, прилагана от Михаил Иванов, е буквално копие на някои от методите на Учителя Петър Дънов: посреща се изгрева, практикува се Паневритмия, братски обяди, пеене на духовни песни, интензивна работа чрез метода молитва, възпитаване на братска взаимопомощ и прочее. От всичко това може да се направи решителен извод, използвайки един друг знак за Бодхисатва Майтрея, даден от Рудолф Щайнер. След като се знае, че след коренната трансформация на съзнанието на човека-носител той ще се изяви духовно могъщо, но сякаш сам в света58, така да се каже, непроизлизащ от никаква верига учител-ученик, веднага се разбира, че Михаил Иванов не е Бодхисатвата на XX век, защото той има свой духовен Учител, който въобще не крие, а напротив - широко прогласява. И всеки, който задълбочено познава дейността на този духовен лидер, няма да направи грешката да твърди, че това е предсказаният от антропософията Бодхисатва. А хората, който коментират тези твърдения, трябва без какъвто и да е фундаменталистки уклон първо добре да изучат дадено духовно-социално явление и едва после да приемат или отхвърлят дадена теза.
Ако при Валентин Томберг се наблюдава един много сериозен
идеен
разрив, стигащ до крайности, от рода на свързване с напълно
идейно
-контрастни социални импулси, отричане на основни
идеи
на антропософията и в края на краищата явно подценяване на значимостта и сериозността на импулса, даден от Рудолф Щайнер, то напротив, Михаил Иванов до края на живота си се самоопределя като ученик на Учителя Петър Дънов.
За да се открие Граала, трябва да се обърне внимание и на най-малките неща, но със свещено отношение - разумно и безкритично. (6) Когато човек се развива азово и едновременно с това силно се устремява към някакъв духовен идеал, понякога настъпва типична грешка, която се явява един от опасните капани в пътя на духовното развитие. Става въпрос за това, че когато един духовно търсещ Аз се стреми интензивно към възвишен Учител, извор на Божествена Мъдрост, понякога той попада в капана на самоидентификацията със самия обект на стремеж. Такова човешко его има в себе си опасното съчетание от силен копнеж към дадена висша цел и скрито тщеславие и мания за величие -достига се до едно неправилно уеднаквяване на ученика с Учителя. Това взривоопасно съчетание довежда до ситуации, когато последователи на някакви езотерични пътища, които са се докоснали до предсказанията за новата изява на Бодхисатва Майтрея в настоящата епоха, до такава степен загубват представа за себе си и реалността, че направо прокламират себе си в света като конкретна изява на чакания от езотериците на изтока и запада Световен Велик Учител.
към текста >>
След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите
идейни
разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези
идеи
, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Нека бъде Виделина! В името на зората на Учителя, който пряко съзерцава Христовите Сила и Живот, нека се освободим от всички изкушаващи хипотези и да направим решителен скок към истината за Бодхисатвата на XX век. Нова теза за историческата проява на Бодхисатва Майтрея в XX век По-нататък в тази разработка ще се опитаме да реализираме една нова теза за това чрез коя индивидуалност се е проявил Бодхисатвата на XX век и къде може да бъде намерено най-същественото - настоящото Слово на онзи Учител, който един ден ще донесе най-дълбокото разбиране на Христовата мисия. Но преди това сме длъжни да направим някои уточнения. Един от основните мотиви, движещ настоящата разработка, е стремежът към духовно-научна методология. Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка.
След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите
идейни
разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези
идеи
, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход.
Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери. Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички идеи, изразени от Рудолф Щайнер. От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема.
към текста >>
Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички
идеи
, изразени от Рудолф Щайнер.
Според авторите на този труд тя е твърде специфичен синтез от характеристиките, присъщи по-скоро на идеала за съвременната научност, от една страна: (i) непривързаност и свобода от всяка догматика, (ii) готовност за вслушване във всеки нов, добре обоснован или новооткрит ракурс на дадена теза, (iii) систематичен стремеж към структурирана обоснованост и доказателствено ст и (iv) интелектуална честност и откритост в цялостния научен процес; а от друга страна, от характерните качества на духовно-изследователската дейност: (i) работа с вътрешни за съзнанието на изследователя процеси и опитности, (ii) насочване на мисълта към възвишена духовна реалност, (iii) навигация през сложната знакова среда от имагинативни прозрения, инспиративни размишления и творческо-интуитивни преживявания, (iv) постоянна будност спрямо изкушаващи и замърсяващи съзнанието процеси и (v) съзнателен и целенасочен стремеж към самоконтрол спрямо новополучените по вътрешен начин данни, основан на добродетелна самопроверка. След всичко, казано за методологията, сме длъжни да изразим искрено следните предварителни положения: (i) разискването на една нова теза няма за цел да внесе още по-голям хаос в духовните търсения по изследваната тема и не представлява атака срещу едно ново проявление на Бодхисатвата през XXI век; (ii) няма никаква „тайна ложа" или „йезуитски орден", който да е „поръчал" настоящите идейни разработки в тази монография; (iii) ако се намерят или вече има съвсем ясни и добре обосновани доказателства, или литературни източници, които оборват новоизложената теза, авторите честно и открито ще я преразгледат и ще я подложат на щателна реконструкция или дори - на ликвидация; защото тази разработка в края на краищата е само духовно-научно търсене на Истината по въпроса за Бодхисатвата на XX век и трябва да се каже, че изследователската група не е обсебена и привързана към собствените си тези; (iv) авторите нямат личностно отношение към хората, които са разработили и предложили някоя от вече показаните седем хипотези, и се стремят към безпристрастен и свободен от фундаментализъм и догматизъм подход; (v) съвсем ясно се съзнава сериозната отговорност, която се поема с едно такова разработване и излагане на настоящите тези, но едновременно с това твърдо се вярва, че духовно-научният стремеж изисква Михаелична смелост; (vi) екипът, разработил тези идеи, не желае да налага фанатично своите разработки и има за идеал свободната, посветена на Архангел Михаел, чиста творческа мисъл и духовно-научен изследователски подход. Преди да започнем същинското излагане на новата теза, сме длъжни да обърнем специално внимание на един важен детайл от последната, седма, хипотеза за конкретното проявление на Бодхисатвата. Както вече споменахме, още Адолф Аренсон излага в лекция, изнесена около 1925 г., една ранна форма на тази хипотеза, а по-късно Сергей Прокофиев подробно разгръща разгледаното вече предположение, че всъщност в XX век е нямало физическо проявление на Бодхисатвата, а само духовно влияние върху Рудолф Щайнер, инспирирано от Бодхисатва Майтрея. Вече показахме как тази идея крие в себе си сериозно логическо противоречие и е белег за концептуална пробойна в разработките на настоящите антропософски лидери.
Ние, от една страна, не сме съгласни с тази разпространена в официалните антропософски среди хипотеза и вярваме в духовно-научната пълнота и цялостна логичност на всички
идеи
, изразени от Рудолф Щайнер.
От друга страна, искрено уважаваме и сме благодарни за сериозния принос и прокарания изследователски път от Сергей Прокофиев относно настоящата тема. Чистосърдечно се надяваме в неговия честен духовно-научен подход и вярваме, че до такава вътрешно противоречива хипотеза сее стигнало поради сериозни и обективни социално-исторически причини. От една страна, многобройните десетилетия търсене и ненамиране на един духовен импулс, който явно е социално различен от антропософията, уморява и довежда до сериозна обновителна криза и липса на консолидация в социалния организъм на Антропософското общество. Уморяват и изтощават постоянните концептуални битки с фалшиви и деструктивни хипотези. От друга страна, много дълго време територията на Източна Европа е политически и културно откъсната.
към текста >>
Освен това този импулс се противопоставя открито на
идеите
, изразени от Рудолф Щайнер по въпросите за Бодхисатвата на XX век, чрез дейността си около личността на Кришнамурти.
И така, стъпвайки на тази опорна точка за нашите размишления, можем да продължим напред, като поставим други също елементарни въпроси: Колко саразличните духовни течения в Европа в първата половина на XX век, кои са те и какви са техните характерни черти? Имат ли нещо общо с езотеричното християнство? Работят ли тези духовни течения със съвременна и правилна методология, съобразена с необходимата свобода и окултна хигиена в настоящата епоха на Съзнаващата душа? Безспорно Антропософското общество е един от най-важните фактори в духовното развитие на човечеството по принцип, но по вече обяснени причини не е възможно физически проявеният Бодхисатва да се търси сред него. Теософският импулс, тръгващ още от Блаватска и развит по-късно от Ледбитер и Ани Безант, явно използва медиумична методология, която влиза в разрез със свободното и духовно-хигиеничното развитие на съвременния човек и явно няма нищо общо със същинското езотерично християнство.
Освен това този импулс се противопоставя открито на
идеите
, изразени от Рудолф Щайнер по въпросите за Бодхисатвата на XX век, чрез дейността си около личността на Кришнамурти.
Други, подобни на току-що визирания импулс, са направлението Агни Йога и материалите, изнесени от Алис Бейли. Книгите, писани от Патос и Елифас Леви, нямат нищо общо с идеята за Бодхисатвата. Розенкройцерският импулс, възникнал от дейността на Макс Хайндел, има други цели и задачи, проявява се главно извън Европа и не може да бъде отнесен към една изява на Бодхисатва. Християнските общности на духоборите и толстоистите в Русия, наследниците на хусистите, т.нар. моравски братя, разпространени също в Русия, Холандия и Америка, заедно с квакерите в Англия, имат активно участие в духовния живот на Европа, но не могат да бъдат отнесени към конкретния импулс на Бодхисатва Майтрея или поне няма данни за това, че сред техните среди се е проявил могъщ духовен лидер, който активно да изнесе още една проповед за Второто пришествие на Христос в Астралния свят.
към текста >>
Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с
идеен
стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
в гр. София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла.
Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с
идеен
стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г.
към текста >>
Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори,
идейни
екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии.
София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори,
идейни
екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии.
Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г. в национална кампания на БНТ Учителя Петър Дънов беше представен като един от 10-те най-велики българи.
към текста >>
Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни
идеи
на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос?
почти сто години след изследваните събития, ние можем да изразим основната теза на нашата разработка. Теза: Конкретният извод е, че когато Рудолф Щайнер е говорил за проявлението на Бодхисатва Майтрея в XX век, явно е имал предвид духовния лидер, работил в България, известен с духовното име Беинса Дуно, наричан от своите последователи Учителя и проявил се чрез високо издигнатата индивидуалност Петър Дънов. Ако наистина сме достигнали логически и разсъдъчно до тази нова теза за конкретното историческо проявление на Бодхисатва Майтрея в XX век по сравнително косвени и опосредствени пътища, нека сега се опитаме съвсем накратко да проверим дали основните духовно-научни тези, дадени от Рудолф Щайнер като един вид базови теореми, съответстват адекватно на Словото на Учителя Петър Дънов и на някои от известните събития и факти от неговия живот. 1. Какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Христос? За да се отговори на този въпрос в неговата цялост, ще е необходимо да се цитират и преразкажат хиляди беседи и лекции, защото Учителя Петър Дънов е говорил преди всичко за Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, извиращи от Христовото същество.
Едно мащабно цитиране не е възможно в рамките на този труд, но въпреки това ние ще приведем няколко откъса от Словото с цел едно встъпление към някои основни
идеи
на Източния клон на езотеричното християнство, разгърнало се чрез дейността на Учителя Беинса Дуно: Що е Христос?
- Христос е колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божии, чиито души и сърца бликат от Любов и Живот. Всички Синове Божии, съединени в едно, всички разумни души, които живеят в Божествено единение - това е Христос. В този смисъл той е Глава на Великото Всемирно Братство. ...И когато ние говорим за Великото Всемирно Братство, подразбираме онази йерархия от Разумни същества, които са завършили своята еволюция милиони и милиарди години преди хората и сега направляват целия Космос.
към текста >>
Учителя Петър Дънов ги изслушва внимателно и им отказва категорично, което още веднъж показва сериозните
идейни
различия между Учението на Всемирното Бяло Братство и теософията, ръководена тогава от Ани Безант и Ледбитер.
Показателен е случаят, описан в мемоарите на Атанас Димитров, последовател на Учителя Петър Дънов, участник в Младежкия клас на Езотеричната школа и редови член на Българското теософско общество, който присъствал на ежегодния теософски събор в замъка Ерде, Холандия през 1929 г. Преди конгреса той се сприятелил с Кришнамурти и често му разказвал за Учителя Петър Дънов, за неговото слово и дейност в Школата в София. На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Теософското общество. В същите мемоари е описано как теософски представители в България виждат в Петър Дънов, известен на цялото общество със своята широка езотерична дейност, че е „готов" да стане теософски работник и член. Те лично го поканват да се включи в Теософското общество, като му обещават още по-широка известност в България и в целия свят.
Учителя Петър Дънов ги изслушва внимателно и им отказва категорично, което още веднъж показва сериозните
идейни
различия между Учението на Всемирното Бяло Братство и теософията, ръководена тогава от Ани Безант и Ледбитер.
Описаните събития, независимо от мемоарния си произход, могат да се разглеждат като още едно косвено доказателство на нашата теза. На практика срещу масовото заблуждение в теософските среди, проявено в обявяването наКришнамурти за прероден Христос и Майтрея, работят конкретно само двама физически проявени духовни лидери - Рудолф Щайнер и Беинса Дуно. Учителя Петър Дънов е съвсем ясен и категоричен по въпроса за очакваното от тези среди физическо проявление на Христос. Заедно с това ликвидира и неправилното отношение на някои от последователите си към самия него с мистичните думи: Вашето отношение към мен е отношение към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога.
към текста >>
От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските
идеи
, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6.
Но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят; щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.90 Ако приемем новата теза за проявлението на Бодхисатвата на XX век и разгледаме обстойно току-що цитираните думи, ще констатираме точността на казаното от Рудолф Щайнер, че Бодхисатва Майтрея няма да проповядва второ физическо проявление на Христос. Освен това, пратеникът на Ложата на Бодхисатвите няма да се самоизтьква за отново дошлия Христос и никой не бива да го отъждествява с едно ново физическо проявление на Христос. Бодхисатвата пряко съзерцава Христовото същество и е един свят извор, от който изтичат Христовите Сила и Живот.
От друга страна, човек, който е добре запознат с антропософските
идеи
, веднага забелязва троичното отношение в горния цитат за Мойсеевото, Христовото и учението на Беинса Дуно, което може да се интерпретира като конкретно изказване на Посланика на Светия Дух на Земята. 6.
Има ли данни за конкретно отношение на Рудолф Щайнер към дейността на Петър Дънов и съответно какво е отношението на Учителя Беинса Дуно към Рудолф Щайнер? От конкретни изказвания на Рудолф Щайнер знаем, че е имало духовна връзка между него и Бодхисатвата на XX век. В някои мемоари на най-близки последователи на Учителя Беинса Дуно присъстват и някои допълнителни подробности. Интересен е фактът как Боян Боев намира учението на Беинса Дуно. Известен е като човекът, който е бил толкова близко до Учителя Петър Дънов, че е можел да записва много негови лични разговори с последователи; освен това е съставител на едни от най-важните книги за Учението (Учителя, Акордиране на човешката душа, Изворът на Доброто и др.) и след заминаването на Учителя участва в организационния съвет на Общество Бяло Братство.
към текста >>
Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени
идеи
, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение.
Точно обратното, изказването на Рудолф Щайнер може да се интерпретира като един вид косвена насока за бодхисатвения аспект в проявата на Учителя Беинса Дуно. Става въпрос за това, че един Бодхисатва силно провежда архангелски импулс и от такава позиция, преди да е станал Буда, той е силно свързан и, така да се каже, служи на Духа на един народ. От тази гледна точка, ако приемем, че именно Учителя Беинса Дуно е конкретната историческа проява на Бодхисатва Майтрея в XX век, естествено е мисията му да бъде силно свързана с един народ или с цяла група народи, конкретно - с българския народ и/или с цялото славянско семейство от народи. За да се види друг намек за подобна народностна локалност, но при друг Бодхисатва, може да се изследва примера, който дава Рудолф Щайнер, описвайки мисията на Бодхисатва Аполон чрез Орфей. С думите „съответстващ за Гърция Бодхисатва"93 Рудолф ГЦайнер намеква за локалното действие на Бодхисатва Аполон върху гръцкия народ и култура.
Разбира се такава локалност, характерна за един още незавършил мисията си Бодхисатва, въобще не означава, че в Словото на Учителя Беинса Дуно няма величествени
идеи
, достойни за сериозно духовно-научно изследване, или че в неговата дейност и работа няма езотерико-християнски методи с общочовешко значение.
Със сигурност може да се твърди обаче, че споменатото изказване на Рудолф ГЦайнер относно мисията на Учителя Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени. Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Иешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно. Известно е, че Иешуа бен Пандира работи в периода II-I в. пр. Хр. на ограничена територия в Палестина, създавайки малка общност от последователи - Есейското братство, което според историците на онова време не наброява повече от четири хиляди души94.
към текста >>
От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя
идеен
план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер.
Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват стойностни и истинни учения. Той напомня, че съвременният езотеричен ученик, произлизащ от европейските народи, не трябва да прилага индийски упражнения и практики, без да бъдат трансформирани и пригодени за съвременната еволюционна вълна. Това е така, защото според Учителя Петър Дънов след Голготските мистерии ние имаме възможност да спрем своето инволюционно потъване в материята и да започнем чрез Христовата Божествена Любов да еволюираме и да се издигаме отново в нашата истинска родина - Духа. Тъй като индийската йогистка методология е дадена в инволюционния период от развитието на човечеството, тя не е подходяща за съвременния европеец. Учителя Беинса Дуно дава ред упражнения и практики, които представляват еволюционен аналог на редица методи, дошли от Древна Индия.
От друга страна, вече обяснихме, че Учението на Всемирното Бяло Братство се различава сериозно в своя
идеен
план от Теософското движение, ръководено от проиндийско насочените Ани Безант и Чарлз Ледбитер.
Освен това няколко ученика имат сериозни опитности в ситуацията, когато започват да влизат в контакт с псевдоучения. Учителя Беинса Дуно твърдо забранява разпространението на ученията на Агни Йога и Бо Ин Ра в условията на създадената от него братска община в българската столица София. Този категоричен тон е провокиран от факта, че в средата на една езотерична Христова школа не се допускат фалшиви учения, насочени срещу самия Христов Дух. Освен от проявилите се в древността духовни течения (браминизъм, маздеизъм, орфизъм, кришнаизъм, херметизъм, есейство, питагорейство, богомилство), които според Учителя Беинса Дуно са клонове на Всемирното Бяло Братство, чиято Глава е Христос, учениците естествено се ориентират да попълнят своите езотерични знания и от съвременни Христови духовни традиции. Едни от най-будните и способни ученици на Учителя Петър Дънов (Боян Боев, Влад Пашов, Георги Радев, Михаил Иванов, Методи Константинов и др.) сериозно и задълбочено изучават антропософските източници, защото намират в нейно лице най-близко и сродно учение, което е в пълна хармония с принципите, законите и тезите, изразени от Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
В резултат на това най-близките ученици на Учителя Петър Дънов не само са изключително дълбоко запознати с
идеите
на антропософията, но и извършват една първа крачка за мощен синтез между двете най-сродни езотерико-християнски традиции на нашето съвремие.
Учителя Беинса Дуно твърдо забранява разпространението на ученията на Агни Йога и Бо Ин Ра в условията на създадената от него братска община в българската столица София. Този категоричен тон е провокиран от факта, че в средата на една езотерична Христова школа не се допускат фалшиви учения, насочени срещу самия Христов Дух. Освен от проявилите се в древността духовни течения (браминизъм, маздеизъм, орфизъм, кришнаизъм, херметизъм, есейство, питагорейство, богомилство), които според Учителя Беинса Дуно са клонове на Всемирното Бяло Братство, чиято Глава е Христос, учениците естествено се ориентират да попълнят своите езотерични знания и от съвременни Христови духовни традиции. Едни от най-будните и способни ученици на Учителя Петър Дънов (Боян Боев, Влад Пашов, Георги Радев, Михаил Иванов, Методи Константинов и др.) сериозно и задълбочено изучават антропософските източници, защото намират в нейно лице най-близко и сродно учение, което е в пълна хармония с принципите, законите и тезите, изразени от Учителя Беинса Дуно. Самият Учител на българската езотерична школа в XX век стимулира този процес чрез редица изказвания, показвайки на учениците си, че Рудолф Щайнер е един Велик посветен на нашето съвремие.
В резултат на това най-близките ученици на Учителя Петър Дънов не само са изключително дълбоко запознати с
идеите
на антропософията, но и извършват една първа крачка за мощен синтез между двете най-сродни езотерико-християнски традиции на нашето съвремие.
Естествено последствие и продължение на този първичен синтез е и настоящата монография. Визираният синтез между двете европейски езотерико-християнски течения има и свой методологичен смисъл, защото в усилните условия на XX век ученикът не трябва да разпилява своята енергия и време. Оказва се, че когато Учителя Петър Дънов насочва своите последователи да изучават духовните традиции на човечеството, за да са подготвени най-правилно за Новото Божествено учение, възпитаващо живот в Христовата Любов, образованието им протича най-ефективно и цялостно чрез дълбоко навлизане в океана на Христова Мъдрост, наречен Антропософия. Това е така, защото Рудолф Щайнер духовно-научно анализира и представя в Христова светлина почти всички духовни традиции. Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов.
към текста >>
По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите
идеи
на Архангел Михаел.
Това е така, защото Рудолф Щайнер духовно-научно анализира и представя в Христова светлина почти всички духовни традиции. Едно от доказателствата за реалната и същностна връзка между Учението на Учителя Беинса Дуно и антропософията е и фактът, че човекът, създал условията за проявлението ii в България чрез редица преводи на трудове на Рудолф Щайнер, е Димо Даскалов, един от последователите на Учителя Петър Дънов. Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука.
По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите
идеи
на Архангел Михаел.
Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни. Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани идеи, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива. Един от ключовите моменти при подхода към словото на Рудолф Щайнер е не само фактът, че има определена последователност, без която е невъзможно правилно навлизане в антропософията. Използван е и методът на щрихирането, при който се оставят широки пространства, където по-късно искреният антропософ да се вглъби и постепенно сам да довърши започната от Рудолф Щайнер картина. По този начин духовно-тьрсещият, изучаващ антропософия, напълно естествено разгръща своите вътрешни способности, разбира се, ако има смелостта да задава Парсифалови въпроси в контекста на истинното розенкройцерство на XX век - антропософията.
към текста >>
Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани
идеи
, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива.
Той има лични срещи с Учителя Беинса Дуно, изпълнява на цигулка негови песни и често общува на духовни теми с един от най-близките ученици на Учителя Беинса Дуно - Боян Боев; Димо Даскалов е изнасял антропософски лекции пред последователи на Учителя Петър Дънов, а днес антропософското издателство в България носи неговото име. Има и друг методологичен план на подобие между дейността на духовния лидер Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов. В течение на разгръщането на антропософската доктрина Рудолф Щайнер обяснява, че първата стъпка на антропософа в духовния път е систематичното изучаване и съпреживяване на езотеричните истини, описани от Духовната наука. По този начин ученикът импрегнира в своите духовни структури възвишената Мъдрост и живите идеи на Архангел Михаел. Те, от своя страна, развиват необходимите духовни органи и сетива, без които съзнателното развитие и напредък в Духовната наука са невъзможни.
Последователят на антропософията на практика систематично и цялостно изучава огромен набор от дълбоко свързани
идеи
, понятия, процеси, функции в човешката същност и Живата природа, дейността на Ангелските йерархии, същността на Христовите мистерии и се старае дълбоко да ги съпреживее, защото именно по този начин могат да се образуват и проявят необходимите за човешката еволюция духовни органи и сетива.
Един от ключовите моменти при подхода към словото на Рудолф Щайнер е не само фактът, че има определена последователност, без която е невъзможно правилно навлизане в антропософията. Използван е и методът на щрихирането, при който се оставят широки пространства, където по-късно искреният антропософ да се вглъби и постепенно сам да довърши започната от Рудолф Щайнер картина. По този начин духовно-тьрсещият, изучаващ антропософия, напълно естествено разгръща своите вътрешни способности, разбира се, ако има смелостта да задава Парсифалови въпроси в контекста на истинното розенкройцерство на XX век - антропософията. От своя страна, всеки непредубеден и сериозен изследовател на Словото на Учителя Петър Дънов забелязва вътрешен, иманентен код в неговата структура и същина. Например в Школата на езотеричното християнство, работила сред българския народ, има типичните за окултните школи три нива, оформени структурно от три вида хора.
към текста >>
Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи
идеи
в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието.
Първото основно различие в сравнение със словото наРудолф Щайнер, което вероятно ще направи впечатление на антропософския изследовател, е фактът, че Словото на Учителя Беинса Дуно има преди всичко езотерико-християнски морален акцент и едва на втори план окултно-гносеологична същност. Ето защо всеки антропософ, който започва да изследва Словото на Учителя Беинса Дуно, трябва да се настрои по различен начин към него и преди всичко да подходи напълно непредубедено и с чисто сърце. Това е естествено правило, произлизащо от принципите на т.нар. крос-културни изследвания. Учителя Беинса Дуно използва различен метод, който изявява и втъкава в своето Слово, спрямо метода, използван от Рудолф Щайнер, разгърнат в неговите книги и лекции.
Ако методът, използван от Рудолф Щайнер, може да се нарече описателно-съпреживяващ и цели да импрегнира Михаеличните живи
идеи
в мисловния микрокосмос на духовния изследовател, то методът, който използва Учителя Беинса Дуно в своето Слово, може да се нарече метод на синтез на най-широк спектър от преживявания в единната тъкан на Христос-съзнанието.
Това не е случайно избран метод. Той има за цел да съчетае всички опитности - от най-малките, изявени в ежедневието, до най-грандиозните и преобразяващи завинаги преживявания, до които може да се докосне духовно устременият човек. Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика.
към текста >>
От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага
идеите
на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия.
Учителя Беинса Дуно се изявява в своето Слово като любяща майка, която учи своето дете-ученик чрез метода на съзнателното подреждане на мозайка или пъзел - голям брой разноцветни и с различна форма парченца трябва да се съчетаят в единна и цялостна картина. Когато се постигне целта и например една беседа (обикновено посветена на неимоверната дълбочина на някой евангелски стих, нагледно демонстриран от Учителя Петър Дънов) съзнателно се подложи на подробен анализ и езотеричен синтез, самата работа по подреждането, осъзнаването, размишлението, медитативното съзерцаване и вдълбочаването в Словото има необикновен, катарзисно пречистващ, трансформиращ ефект върху вътрешните духовни структури на изследователя. И това е по същество един пряк контакт и пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа - една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно.
От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага
идеите
на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия.
Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла - езотерико-познавателен и морално-практически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост. Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално - двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел - Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството. Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени.
към текста >>
Естествено е между тези две духовни традиции да има и сега, в настоящето, дълбоки вътрешни връзки, защото те имат общи корени и
идейни
ценности.
В ранното средновековие третият клон активно се разгръща в Европа. Независимо че богомилите са подложени на гонения, избивания и горене на клади, те разливат мощна духовна вълна из цяла Европа чрез своите по-късни европейски проявления в лицето на албигойците и катарите. Учителя Беинса Дуно изтъква, че Розенкройцерството като езотерично течение е разклонение на третия, навлязъл в Европа през България, богомилски клон. Това се потвърждава и от антропософските изследвания на Кристофър Бамфорд в книгата „Християн Розенкройц и Розенкройцерството"97, където се споменава, че Християн Розенкройц най-вероятно се е родил на границата между Хес и Тюрингия в катарско семейство и братска община, което пряко показва дълбоките духовно-исторически връзки между езотеричните течения на богомили, катари и розенкройцери. Учението на Учителя Беинса Дуно обновява и доразвива българската езотерична традиция с цел да я подготви като семе и основа за Славянската културна епоха, а антропо софията е обновеното същинско Розенкройцерство, което е езотеричният център на Централна и Западна Европа.
Естествено е между тези две духовни традиции да има и сега, в настоящето, дълбоки вътрешни връзки, защото те имат общи корени и
идейни
ценности.
Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в пътя, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел. 7. Има ли някакви други съществени знаци, идеи или изводи по темата, които допълнително могат да ориентират духовно-научния изследовател? Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и идеи, които осветляват темата. 7.1. Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви.
към текста >>
Има ли някакви други съществени знаци,
идеи
или изводи по темата, които допълнително могат да ориентират духовно-научния изследовател?
Учителя Беинса Дуно изтъква, че Розенкройцерството като езотерично течение е разклонение на третия, навлязъл в Европа през България, богомилски клон. Това се потвърждава и от антропософските изследвания на Кристофър Бамфорд в книгата „Християн Розенкройц и Розенкройцерството"97, където се споменава, че Християн Розенкройц най-вероятно се е родил на границата между Хес и Тюрингия в катарско семейство и братска община, което пряко показва дълбоките духовно-исторически връзки между езотеричните течения на богомили, катари и розенкройцери. Учението на Учителя Беинса Дуно обновява и доразвива българската езотерична традиция с цел да я подготви като семе и основа за Славянската културна епоха, а антропо софията е обновеното същинско Розенкройцерство, което е езотеричният център на Централна и Западна Европа. Естествено е между тези две духовни традиции да има и сега, в настоящето, дълбоки вътрешни връзки, защото те имат общи корени и идейни ценности. Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в пътя, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел. 7.
Има ли някакви други съществени знаци,
идеи
или изводи по темата, които допълнително могат да ориентират духовно-научния изследовател?
Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и идеи, които осветляват темата. 7.1. Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната.
към текста >>
Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и
идеи
, които осветляват темата. 7.1.
Това се потвърждава и от антропософските изследвания на Кристофър Бамфорд в книгата „Християн Розенкройц и Розенкройцерството"97, където се споменава, че Християн Розенкройц най-вероятно се е родил на границата между Хес и Тюрингия в катарско семейство и братска община, което пряко показва дълбоките духовно-исторически връзки между езотеричните течения на богомили, катари и розенкройцери. Учението на Учителя Беинса Дуно обновява и доразвива българската езотерична традиция с цел да я подготви като семе и основа за Славянската културна епоха, а антропо софията е обновеното същинско Розенкройцерство, което е езотеричният център на Централна и Западна Европа. Естествено е между тези две духовни традиции да има и сега, в настоящето, дълбоки вътрешни връзки, защото те имат общи корени и идейни ценности. Свещената връзка между двата импулса на съвременното езотерично християнство - Западен и Източен, огненият синтез между истинното Розенкройцерство на съвремието и Словото на Бодхисатва Майтрея е един от свещените идеали, движещ всеки искрен търсач в пътя, сочен от сияещия поглед на Архангел Михаел. 7. Има ли някакви други съществени знаци, идеи или изводи по темата, които допълнително могат да ориентират духовно-научния изследовател?
Ще се опитаме съвсем накратко да загатнем някои допълнителни изводи и
идеи
, които осветляват темата. 7.1.
Рудолф Щайнер недвусмислено е изразил идеята, че Бодхисатва Майтрея носи, подготвя и изявява най-дълбокото разбиране на всички необходими понятия и детайли около Мистерията на Голгота. Освен това в същата лекция, където Рудолф Щайнер обявява едни от най-важните детайли около мисията на Бодхисатва Майтрея (Лайпциг, 4.11.1911), се загатва и един важен ключ, един вид словесна парола: „Христовият импулс е Сила и Живот..." Чрез нея се посочва съкровения център на езотеричното християнство, който се съзерцава от дванадесетте Бодхисатви. Според нас обаче тя е ключ и към откриването на Словото на Бодхисатвата на XX век, което ни ориентира към настоящата дейност на Христовото същество. За всеки последовател на Учението на Учителя Петър Дънов тази идея е изключително позната. Дори за всеки изследовател на културологичните процеси в България изразът Сила и Живот е синоним на основите на Учението и езотеричното разбиране на евангелските текстове.
към текста >>
Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага
идейно
вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство.
Така не само са постигали лична духовна хигиена, но и са овладявали лечебното изкуство до съвършенство. Рудолф Щайнер изтъква, че новото проявление на този Учител ще донесе едно обновено есейство, насочено вече към конкретната изява на Етерния Христос.99 Естествено е да се предположи, че някои характерни черти на есейското учение отново ще струят в дейността на Бодхисатвата на XX век. И това е наистина така: Учителя Петър Дънов е известен като лечител и е излекувал хиляди хора. Описани са и няколко случаи, които са били интерпретирани като възкресения от неговите последователи, но това не се афишира или рекламира, защото Учителя изтъква, че това би довело до изместване и възпрепятстване на неговата мисия. Това потвърждава изказаната от Рудолф Щайнер идея, че Бодхисатвата няма да прокламира себе си.100 Друг не по-слаб знак е една от духовните традиции, приложена естествено от Бялото Братство в България.
Под плавното ръководство на Учителя Петър Дънов се прилага
идейно
вегетарианство - от любов и състрадание към по-малките братя-животни се ликвидира всяко консумиране на храна, получена след убийство.
Освен този подход към храненето, заедно с въздържанието от алкохолни питиета се прилагат и много други методи за пречистване на кръвта и тялото. Това не са някакви специални ритуални форми, насочени към спасението на малка група хора, а са широк спектър от методи за съзнателно пречистване и спасение на всички хора и заедно с тях - и на животинското царство. 7.4. Рудолф Щайнер уточнява, че съвременното човечество преминава през един вид посвещение, насочено към полусъзнателно или съзнателно овладяване на функциите на Астралното тяло, т.е. човечеството работи за придобиването на принципа Дух-Себе. Само ученикът на езотерико-християнската школа обаче насочва своята съзнателна дейност към овладяването на привичките, навиците, втората природа на човека - т.нар. характер.
към текста >>
Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и
идейни
екскурзии сред живописната българска природа.
Това косвено ни насочи и ни позволи да открием импулса на Бодхисатвата на XX век в една славянска страна с богата езотерична култура. Освен това, според собствените думи на Бодхисатвата, неговата „мисия е във връзка с новия път на славянството и с идването на Шестата раса." Всичко това ни дава основание да мислим, че специфичните характеристики на славянството и Шестата раса могат да бъдат опорни точки за по-дълбокото разбиране на дейността на Бодхисатвата на XX век. Според Рудолф Щайнер източноевропейският човек и конкретно славянинът продължава да има възможност за получаване на етерно-сетивни импулси от Живата разумна природа и това го прави твърде различен от западния тип. Славянинът е, така да се каже, „изостанал"103 в своето слизане в материята и все още може да съзерцава Живия Господ в Природата. Според нас именно това изоставане използва Бодхисатвата на XX век за опорна точка към едно ускорение в славянския организъм на българина в името на Второто етерно пришествие на Христос.
Този, така да се каже, отново „музикален", но напълно различен от конвенционалното разбиране, метод104 намира своите практико-приложни форми в дейността на Учителя Петър Дънов, насочена към ритмичните, продължили много години братски събори и
идейни
екскурзии сред живописната българска природа.
Чрез магическите жестове на Учителя Беинса Дуно Братството е учено да съзерцава дейността на Живата разумна природа, да работи заедно с нея и да ii помага. Така етерните тела на славяните се подготвят по един природен начин за случващото се Етерно пришествие на Христос. Западният езотеричен ученик живее и възприема духовното познание в една най-често силно урбанизирана обстановка и трудно би излязъл да търси Мъдростта на Посветените сред самата Жива природа. Обратно, източният езотеричен ученик ежегодно преживява Христовата школа сред мистичната обстановка на Седемте рилски езера, които живописно рисуват и конкретно символизират седморните структури на Битието и човека. Този подход на Учителя Петър Дънов, от една страна, работи за еволюцията на Етерното тяло, но от друга, чрез силите на последното се развива един нов тип съзнание - Колективното съзнание на братята и сестрите в Христа.
към текста >>
Една от най-важните допълнителни
идеи
, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот.
Поради тази причина може да се направи връзката, че мисията на Бодхисатвата на XX век ще е обхваната, а и ще е носител на любящия Серафимов пламък на Аз-а на Космоса - Христос.108 Разумната Природа е вложила редица ключове на Мъдростта в самото устройство на човека. Например, за да може един наблюдател да различава триизмерни обекти в разстояние и дълбочина, е необходимо бинокулярно зрение, т.е. едновременно и синхронизирано наблюдение от две различни гледни точки. Прилагайки именно този метод в нашите духовно-научни търсения за мисията на Бодхисатвата в XX век, ние можем да разберем обемно и в дълбочина ключови детайли от настоящите духовни условия. Само синхронизирайки Михаелично гледните точки на двата импулса на съвременното езотерично християнство, можем да се докоснем реално до Второто пришествие на Христовото същество.
Една от най-важните допълнителни
идеи
, получена чрез такъв подход, е, че дейността на Бодхисатва Майтрея няма да е насочена само към проповед за новото проявление на Христос, но заедно с това ще е и методология за реализацията на Второто пришествие в азовото пространство на ученика, и то в условията на един братски колективен живот.
Нещо повече - дълбоко осъзнатата от духовно-научна гледна точка практическа работа с методологията на Бодхисатвата на XX век е не нещо друго, а самото ставане на Етерното пришествие на Христос, самото езотерико-християнско посвещение на Новата епоха. Ето защо, както мореплавателите, които определят своето точно местоположение в пространството и времето чрез три ярки звезди от небосвода, така и ние ще се опитаме прецизно и конкретно да покажем същественото място на Учението и методологията на Учителя Беинса Дуно в общочовешката духовна култура чрез три сияещи в Христова Виделина метода, дадени от Бодхисатвата на XX век: Пентаграм, Завета на цветните лъчи на Светлината, Паневритмия. 7.8. Пентаграмът е символът на Учението на Учителя Петър Дънов. Той е оформен от пет лъча, върху които са изписани петте Божествени принципа -Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел - и кръг, обграждащ лъчите, по който е изписана мистичната формула: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Имагинацията, представляваща Пентаграм с връх, насочен нагоре, е дадена първо като черно-бяла графика през 1910 г. (обърнете внимание, че това е и началото на периода, в които според Сергей Прокофиев е протичало най-силно духовното влияние наБодхисатваМайтрея върху Рудолф Щайнер чрез инспирация), а после - и като изключително живописна цветна картина в годината, когато се открива Христовата езотерична школа на Земята, 1922 г.
към текста >>
Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и
идеен
план.
Във втората част, носеща името Слънчеви лъчи, е заложена една окултна гледна точка към седемте културни епохи на настоящата Следатлантска епоха, а в третата част - Пентаграм - е демонстрирана славата и величието на Шестата голяма епоха, епоха на активна работа за проява на Христовите добродетели. Това е т.нар. времеви ключ към Паневритмията. (ii) Ако се приложи един друг езотеричен ключ, подробно обяснен от Рудолф Щайнер - т.нар. пространствен ключ, в трите части на Паневритмията могат да се съзерцават трите пространствени области на Космоса от геоцентрична гледна точка.
Първата част с нейните двадесет и осем упражнения описва плавния, разширяващ се преход, който извършва човешката душа след смъртта си - от Земно-лунната сфера до Сатурновата сфера, като трябва да се има предвид, че всяка от тези сфери има свой физичен, етерен, астрален и
идеен
план.
Срещата на все повече разширяващата се в космичните простори душа с дванадесетте извора на Христовата макрокосмична мъдрост, т.е. с дванадесетте Херувима, обградили нашата Слънчева система, може красиво да се преживее чрез втората част на Паневритмията - Слънчеви лъчи. А навлизането на душата сред необятните звездни простори на нашата галактика Млечен път може да се преживее чрез третата част на Паневритмията - Пентаграм. Ако в този момент Паневритмията се наблюдава отгоре, може да се видят движения, които почти буквално наподобяват спираловидните движения на ръкавите на нашата галактика Млечен път и движенията, породени от социалния живот на звездните системи с техните собствени, локални Ангелски йерархии. На практика духовно търсещият, които играе Паневритмия, чрез този конкретен смислов ключ съзнателно инициира в себе си един вид космическо разширение на съзнанието.
към текста >>
Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите
идеи
: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и
идеи
от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и
идеи
; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство.
Христос иде в света със Своята Разумност и Любов. Христос иде вече на Земята да донесе Божията Любов за всички хора. Той ще учи хората на самопожертване и Любов. Той носи Любов, Мъдрост, Знание, Свобода. Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1.
Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите
идеи
: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и
идеи
от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и
идеи
; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство.
За да бъде настоящата глава максимално прецизна и точна, при изнасянето на дадена информация, имаща свой източник в някой антропософски труд, се посочва каталожен номер и дата на лекция в книгата. Когато се изнася нова теза, получена след интензивна работа с гореописаните методи, се използва знакът [*] като индекс. Това се прави единствено в името на Михаеличната свобода и научния подход към духовността в съвременните условия в епохата на Съзнаващата душа. Екипът, разработил настоящите идеи, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2. Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3.
към текста >>
Екипът, разработил настоящите
идеи
, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2.
Светлината на Христа пронизва навсякъде! Бележки 1. Още в самото начало е необходимо да опишем използваните духовно-научни методи, с които са получени и разработени настоящите идеи: (i) изследване и мащабно търсене в езотеричните текстове; (ii) духовно-научно анализиране и съпоставяне на натрупаните данни; (iii) оформяне на обобщаващи тези и теореми; (iv) прилагане на принципа на съответствието и аналогията в условията на свободни имагинативни размишления; кулминация на този процес е възприемане на инспиративни мисли и идеи от качествено ново естество (не става въпрос за имагинативно и инспиративно съзнание от най-чист вид, а за първи стъпки в тази посока); (v) разсъждение, обсъждане и проверка на новооткритите данни в група, както и изнасяне на лекции и подготвяне на семинари и дискусии в по-широк кръг по разработени теми и идеи; (vi) причинно-следствено наблюдение на живота в новосъздадената духовно-научна атмосфера; (vii) насочено наблюдение дали новите разработки служат на центриращия Христов принцип, или на полярните луциферични ариманични влияния и дали новите разработки служат на Михаилично космополитните цели за постигането на единна и цялостна общочовешка духовност, центрирана в езотеричното християнство. За да бъде настоящата глава максимално прецизна и точна, при изнасянето на дадена информация, имаща свой източник в някой антропософски труд, се посочва каталожен номер и дата на лекция в книгата. Когато се изнася нова теза, получена след интензивна работа с гореописаните методи, се използва знакът [*] като индекс. Това се прави единствено в името на Михаеличната свобода и научния подход към духовността в съвременните условия в епохата на Съзнаващата душа.
Екипът, разработил настоящите
идеи
, по никакъв начин не желае да ги натрапва на читателя с антропософски интереси, а напротив, смирено се надява те да бъдат разгледани като опит за свободно и индивидуално навлизане в широките пространства на духовно-научния океан на съвременното езотерично християнство. 2.
Виж GA 130, бележки от сказка, изнесена на 28.11.1911, Щутгарт. 3. Виж GA 93а, 27.10.1905. 4. Виж на много места в GA 45 („Антропософия. Фрагмент от 1910 година", Дорнах, 1970) и по-специално стр. 45. 5.
към текста >>
Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и
идеи
относно изброените понятия - представи,
идеи
и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух.
Тук категорично трябва да се каже, че това течение започва да съществува от началото на XX век първо в България, по-късно - във Франция (движението, създадено от ученика на Учителя Беинса Дуно - Михаил Иванов), а след това от тези два центъра в България и Франция се създават редица центрове по цял свят. Тази духовна традиция безусловно няма нищо общо (нито на методологично, нито исторически, нито традиционно-организаторски) с теософията на Блаватска, Безант, Летбитер, с писанията на Алис Бейли, семейство Рьорих и т.нар. Тибетец, както и с каквито и да било западни расистки организации, или проявили се в бившия Съветски съюз (или негови бивши републики) местни религиозно-псевдотеософски организации и секти. Подобни организации, които нямат нищо общо с произлизащото от България езотерико-християнско учение, могат да бъдат директно изследвани от читателя на адреси: украинска апокалиптична секта с теософско еклектични корени, довела до самоубийствени прояви - http:// www.usmalos.com/; пореден случай на самообявил се Месия-Христос, слязъл физически на3emTa-http://visarion.da.ru/; расистка организация, прокламираща надмощие и богоизбраност на Бялата раса - http://churchoftrueisrael.com/. Понятията Бяла Ложа, Бели Братя, Бяло Братово, Братство на Светлината трябва да се разбират само в строг духовно-научен смисъл, използван от Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов: става въпрос за идея, оригинално и конкретно изнесена от съвременните два клона на езотеричното християнство, която се отнася единствено до всички онези десет чина от Ангелските йерархии, група високо еволюирали Учители и техни най-близки ученици и съработници, които имат за свой духовен център, водач и върховен посветител Христос.
Правим тази забележка , защото има редица случаи през втората половина на XX век, когато явно злонамерени адепти и пратеници на източни, нехристиянизирани духовни организации или школи на лявото посвещение, или медиуми, извършващи chaneling, които под същите имена провеждат напълно различни представи и
идеи
относно изброените понятия - представи,
идеи
и същества, които не са свързани и нямат нищо общо с Христовия Дух.
С това се цели да се внесе още по-голям хаос и „лесен улов" на неориентирани и незапознати с Духовната наука хора, които лесно биха попаднали под манипулация от такъв порядък. Нещо повече, авторите на този труд смятат, че това на практика е поредния удар срещу дейността на Учителите на Бялата Ложа - Учителите на Мъдростта и съзвучието на сетивата, и по-специално - поредната атака срещу дейността на проявяващия се в XX век Бодхисатва Майтрея. 57. Повече информация за живота на Михаил Иванов може да се прочете на официалната френска страница: www.ffau.org. в официалната българска страница, посветена на Словото на Учителя Петър Дънов: www.BeinsaDouno.org или в книгата: Louise-Marie Frenette, „Omraam Miklmil Anvanhov et le chemin de Lumirne", Editions A.L.T.E.S.S., Paris, 1997. 58. BidkG4 130,17.09.1911. 59.
към текста >>
Тук може да се наблюдава интересно сходство между понятието ватански език, въведено от Учителя Беинса Дуно относно първичния език на човечеството, и
идеите
на Рудолф Щайнер за първичния единен език на атлантите и действието на съществото Вотан - виж GA 101, 21.10.1907. 118.
ISBN 5-87991-010-5, ISBN 5-87991-013-Х (т.З). 113. Из думите на Учителя, публикувани в приложение към Завета на цветните лъчи на Светлината, ISBN 954-744-042-Х. 114. Виж лекции в GA 110, по-специално - лекция, изнесена на 13.04.1909. 115. Повече за космогоничната и окултно-историчната гледна точка към Бодхисатвите може да се намери на интернет адрес: www.cosmochristosophv.org 116. Виж GA 130, 1.10.1911. 117.
Тук може да се наблюдава интересно сходство между понятието ватански език, въведено от Учителя Беинса Дуно относно първичния език на човечеството, и
идеите
на Рудолф Щайнер за първичния единен език на атлантите и действието на съществото Вотан - виж GA 101, 21.10.1907. 118.
В настоящата статия само се маркират някои изводи и идеи за Паневритмията, изнесени в много по-подробен и цялостен вид в специален лекционен цикъл в края на 2004 г., Варна. Този цикъл е посветен на духовно-научната гледна точка към Паневритмията и тепърва предстои да бъде публикуван и допълнително разгръщан. 119. Повече на тази тема може да се прочете в GA 106, глава „Действието на Озирис и Изис. Факти на окултната анатомия и физиология." 120. Виж GA 116, 25.10.1909 и GA 113, 31.08.1909.
към текста >>
В настоящата статия само се маркират някои изводи и
идеи
за Паневритмията, изнесени в много по-подробен и цялостен вид в специален лекционен цикъл в края на 2004 г., Варна.
Из думите на Учителя, публикувани в приложение към Завета на цветните лъчи на Светлината, ISBN 954-744-042-Х. 114. Виж лекции в GA 110, по-специално - лекция, изнесена на 13.04.1909. 115. Повече за космогоничната и окултно-историчната гледна точка към Бодхисатвите може да се намери на интернет адрес: www.cosmochristosophv.org 116. Виж GA 130, 1.10.1911. 117. Тук може да се наблюдава интересно сходство между понятието ватански език, въведено от Учителя Беинса Дуно относно първичния език на човечеството, и идеите на Рудолф Щайнер за първичния единен език на атлантите и действието на съществото Вотан - виж GA 101, 21.10.1907. 118.
В настоящата статия само се маркират някои изводи и
идеи
за Паневритмията, изнесени в много по-подробен и цялостен вид в специален лекционен цикъл в края на 2004 г., Варна.
Този цикъл е посветен на духовно-научната гледна точка към Паневритмията и тепърва предстои да бъде публикуван и допълнително разгръщан. 119. Повече на тази тема може да се прочете в GA 106, глава „Действието на Озирис и Изис. Факти на окултната анатомия и физиология." 120. Виж GA 116, 25.10.1909 и GA 113, 31.08.1909.
към текста >>
НАГОРЕ